"Летящите крепости", които Путин хвърли срещу джихадистите

Свалянето на руски пътнически самолет с над 220 души на борда и атаките срещу цели в Париж дадоха началото на нов епизод във военната кампания на Москва срещу бунтовниците в Сирия.

От 30 септември до момента са поразени 2700 цели. В първите седмици Кремъл отнесе много критики заради относително малкото бойни полети срещу „Ислямска държава” за сметка на останалите противници на Башар Асад, но трагедията в Синай бележи известна промяна.

Интензивността на ударите беше повишена, а вече е ангажирана и по-различна военна техника. В началото се използваха предимно ударни самолети Су-24 и Су-34, които са въоръжени с високоточни ракети и бомби и които могат да оперират от бази на територията на Сирия.

От вторник насам в ударите е ангажирана и далекобомбардировъчната авиация. 14 стратегически обекта на „Ислямска държава” бяха поразени с 34 крилати ракети, изстреляни от не по-малко от 25 бомбардировача Ту-22М3, Ту-160 и Ту-95МС с ескорт от изтребители Су-27. Западните съюзници са били предварително информирани за операцията.

Това е един от най-мощните авиоудари през последните десетилетия. Ето малко информация за участниците.

Ту-22М3

Бомбардировачът-ракетоносец с голям радиус на действие „Туполев” Ту-22М е разработен през 60-те години. Той има изменяема геометрия на крилото, а двата му турбореактивни двигателя с форсаж му осигуряват максимална скорост от 2300 км/ч на височина и 1050 км/ч при земята.

Машината може да прелети над 2000 километра на пределно малка височина или над 4500 при стандартен полет. Има възможност за дозареждане от самолет цистерна.

През годините конструкцията и оборудването са непрекъснато модернизирани, като сега използваният вариант М3 е на служба от 1983 г.

4-членният екипаж може да поразява цели с крилати ракети Х-15, Х-22 или различни видове авиобомби. Бомбардировачът може да нанася и ядрени удари.

Ту-22М е участвал във войните в Афганистан, Чечня и Южна Осетия.

40 машини са боеготови, а 100 са оставени в резерв.

Ту-95МС

„Мечка” – това е кодовото название на „Туполев” Ту-95 в номенклатурата на НАТО. Огромният турбовитлов бомбардировач е символ на ядрена заплаха или на въздушна мощ или– в зависимост дали питате на Запад, или в бившия СССР.

Първият полет на самолета се състои в далечната вече 1952 г., но производството му продължава цели 40 години – до краха на Съветския съюз през 1992 г. Общо 500 бройки са излезли от завода, като днес в експлоатация са 32, а около 60 са консервирани.

Ту-95 има необичайна конструкция – 4 турбовитлови (и рекордно шумни!) двигателя и стреловидно крило. Самолетът развива до 830 км/ч, а радиусът му на действие е над 6000 километра.

7-членният екипаж е защитен от две оръдия ГШ-23 и може да атакува цели с до 20 800 килограма ракети и бомби.

За над 50 години в строя Ту-95 не може да се похвали с много бойни мисии, но тренировъчните полети на „Мечките” край въздушните пространства на натовските страни превърнаха бомбардировача в своеобразна икона на Студената война.

Летящият призрак на Студената война (ГАЛЕРИЯ)

Ту-95 е голям, мощен и вдига много шум. Затова и руснаците се гордеят с него

Така няколко поколения пилоти изтребители са изпращани да гонят бомбардировача от небето на родните си страни, а снимките от стотиците инциденти са с един и същи сюжет – огромен сребрист самолет с червена звезда и един или два малки изтребителя, които го съпровождат.

Ту-160

Най-модерният руски стратегически бомбардировач се появява в самия край на Студената война. Има си и „брат-близнак” – американският B-1, който като външен вид и характеристики се доближава изключително до „Туполев” Ту-160. Руската машина обаче е още по-голяма.

Целта на конструкторското бюро е била да създаде бомбардировач, който да може да преодолява противовъздушната отбрана на САЩ. Отново е избрана конфигурация с изменяема геометрия на крилото. Двигателите са 4, които осигуряват 2200 км/ч максимална скорост и почти свръхзвукова – при земята.

Радиусът на действие без дозареждане е 12 300 километра. Ту-160 е поставял и рекорд за далечина на полета –18 000 километра.

4-членният екипаж може да оперира със свободнопадащи бомби, но основното предназначение на самолета е да нанася удари с крилати ракети извън обсега на противовъздушната отбрана на врага.

След тежкия период през 90-те, през 2002 г. беше сключен договор за модернизация на наличните бомбардировачи. Владимир Путин нареди и възобновяване на производството им.

Към момента ВВС на Русия имат в състава си 16 Ту-160, като целта е до 2020 г. да имат общо 50.

За Ту-160 ударите по ИДИЛ в Сирия са „бойно кръщение”.

Какво всъщност означава това?

Да се хвърлят 25 бомбардировача за изпълнението на една-единствена мисия е забележително постижение, отбелязват американски анализатори. Особено предвид колко голям процент от годните за полети бомбардировачи са били ангажирани в операцията, би могло да се каже, че боеготовността на руската авиация се е подобрила значително, допълват те.

Ако трябва да се направи сравнение – при боеготови 70 Ту-22М3, между 30 и 60 Ту-95МС и 13 Ту-160, тази нощ в небето са били 14 от първия, 6 – от втория и 5 – от третия модел. На този фон САЩ може във всеки един момент да вдигне 57 от 77-те си налични B-52, 35 от 60-те си B-1 и 9 от 20-те „невидими” B-2.

Американските ВВС освен това рядко извършват подобни масирани рейдове. Последните такива случаи са над Ирак – през 1991 г. и през 2003 г.

Всичко това казва едно – нещо в небето над света се променя. Новият епизод на руската въздушна война в Сирия показва, че „дългата тояга на Кремъл” – стратегическата авиация отново е на нивото на презокеанските си колеги.