На архипелага, който се намира на около 1 000 км. южно от Северния полюс, те изследват каква би могла да бъде заплахата от повишаването на средните годишни температури за дивата природа в Арктическия кръг. Обучението им цели да ги подготви като посланици, които да популяризират мерки за спасяване на земния климат.

Докато арктическият вятър смъкна температурата на въздуха до минус 20, преподавателят Апи Слюис обясясни на студентите, че преди милиони години естествени изригвания на въглероден двуокис е предизвикал тропически климат в Арктика. Същото може да се получи до края на нашето столетие поради "парниковия ефект". А това би означавало смъртна заплаха за животинския свят в този край на света.

Теорията си Слюис потвърждава с факти - стъпки на същество, подобно на хипопотам, които личат по скалите на пещера на остров Шрицберген, най-големия от Свалбардския архипелаг. Пещерата е на 300 метра под земята, а животното е крачело тук преди 55 милиона години. Скалните отпечатъци, категорични са учените, принадлежат на тревопасно с тегло близо 400 кг. Това показва, че тогава Арктика е била покрита с буйна растителност.

Апи Слюис – климатолог: “Зверовете се разхождали тук, хранили са се с растения. Имало и реки. Ситуацията е била подобна на тази в сегашните тропически гори. Има също и вкаменелости от крокодили от приблизително същия период”.

Според Слюис, климатът по тези места приличал на този във Флорида - топъл и влажен. През милионите години Шпицберген не е променил мястото си, което означава, че Арктика е имала тропически климат. По думите на Слюис най-вероятно причината е била в мощни изригвания на въглероден двуокис.

Сега с повишаването на температурите в Арктика снегът отстъпва. На места под него се показва земя или вода, които поглъщат повече топлина и ускоряват процеса. Оттам идва опасността за оцеляването на полярните мечки и тюлените.

***
Един от начините за намаляване на вредните емисии в атмосферата са биогоривата. Австралиец на Соломоновите острови е разработил формула за получаване на гориво от кокосови орехи. По думите му то е високо ефективно и екологично чисто.

Маслото, извличано от кокосовите орехи, може изцяло да замени дизеловото гориво или да се смеси с него, твърди производителят. Биодизелът се прави като се подсилва химическият състав на продуктите - зеленчуци, семена или животински мазнини. В основата на процеса е замяната на глицерола в мазнините с алкохол. Цената на кокосовото гориво е 70 цента за литър - малко по-ниска от пазарната цена на стандартното гориво.