Новата конституция беше одобрена от малко над 50 процента от регистрираните гласоподаватели. Тя утвърждава сръбския суверенитет над населената с албанско мнозинство провинция. Президентът на Сърбия Борис Тадич заяви, че така страната оставя зад гърба си мрачния период от управлението на Слободан Милошевич.

Премиерът Воислав Кощуница заяви, че приемането на конституцията е "начало на ново развитие за Сърбия".

Сърбия става по-силна с конституцията, която защитава цялата държава. Конституцията е доказателство, че Сърбия е демократична и правова страна. Конституцията се основава на международното право, а Косово е част от Сърбия.

Кощуница предупреди поддръжниците на независимостта на Косово, че подобна стъпка няма да остане без последици. Сръбският премиер заяви още, че признаване на сръбската провинция като отделна държава би се отразило пряко на отношенията на Сърбия със страните, които биха признали Косово.

* * *

Новата конституция определя Сърбия като независима държава - за първи път от 1918-та година. Оттогава насам републиката влизаше в състава на различните държавни обединения, започнали с Кралство на сърби, хървати и словенци, през федеративна Югославия, до последния съюз с Черна гора, който приключи с референдума за нейната независимост.

Ето и някои от основните принципи в конституцията. Косово е съставна и неделима част от Сърбия, като има широка автономия. Всички държавни институции са задължени да защитават сръбските интереси в Косово. В основния закон пише, че Република Сърбия е държава на сръбския народ и всички граждани, живеещи в нея. Тя се основава на европейските принципи и ценности. Територията на държавата е неделима, границите й не могат да бъдат нарушавани. Сръбският език е официален, като се изписва на кирилица. Държавата осигурява гаранции за защита на националните малцинства и те имат същите права като останалите граждани. Конституцията забранява както смъртното наказание, така и клонирането на човешки същества. Чужденците могат да придобиват недвижима собственост.

Конституцията описва и правата на президента, който представлява републиката в чужбина, предлага кандидат за премиерския пост и е начело на въоръжените сили. Държавният глава се избира с пряк вот от населението, за петгодишен мандат. Международните договори на страната трябва да бъдат в съответствие с конституцията. В състава на Сърбия освен Косово влиза и автономната област Войводина. Тя ще има свои приходи, а бюджетът й ще възлиза най-малко на 7 процента от бюджета на Сърбия.

* * *

От юни 1999-та година, когато войските на НАТО се разполагат в Косово съгласно резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, сръбската провинция де факто е превърната в международен протекторат. След падането на режима на Слободан Милошевич въпросът за статута на Косово се поставя неколкократно.

Преговорите за бъдещето му обаче започнаха едва тази година.
Началото на преговорите за окончателния статут на Косово започнаха през февруари във Виена. Сръбската и албанската делегация имаха няколко кръга разговори, но без резултат. Албанската страна настоява за независимост, а сръбската - за широка автономия, но в рамките на Сърбия. В същото време международната общност в лицето на Контактната група за Косово настоява въпросът с окончателния статут на областта да бъде решен до края на тази година. Анализаторите смятат, че това ще бъде трудно, предвид настроенията сред албанското мнозинство и сръбското малцинство в областта.

Косово никога не било и няма да бъде част от Сърбия. Сърбите могат да говорят, каквото си искат. Ако случайно това нещастие ни сполети, отново ще се лее кръв.

Косовските власти в същото време отхвърлят опасенията, че евентуално независимо Косово може да предизвика сепаратистки настроения с цел обединение на албанците в региона. Сърбите обаче, особено косовските, са твърдо убедени, че областта трябва да остане в рамките на сръбската държава. Особено след приемането на новата Конституция.

Референдумът беше именно за принадлежността на Косово към Сърбия. Затова избирателната активност на косовските сърби беше над 90 процента. За тях резултатът означава да останат тук и да бъдат в границите на сръбската държава.

Поредният кръг преговори предстои през ноември. Освен основният въпрос за статута, ще се обсъждат и проблемите на децентрализацията на общините, опазването на културното и религиозното наследство и правата на етническите общности.