Сред тях имаше и много ливанци, които имат роднини у нас. Най-изморени бяха децата. Заради продължилото повече от 12 часа пътуване, заради закъснелия полет, заради чакането по летища и автогари. След дни наред неизвестност 13-годишният Аник успя да прегърне майка си и по-малката си сестра. Началото на войната раздели семейството му на хиляди километри.
Мая Шибея : “Когато се случи това, честно просто нищо не може да се сравни с това изживяване, значи тия 10 дни костват много, много от живота ми , от всичко. “
Повечето от хората не знаеха къде ще нощуват, къде ще живеят от тук нататък.
Д-р Абро : “Изградих там живота си, моята клиника, а сега не знам сигурно нищо не е останало, и не знам, да ви кажа - не искам да мисля. “
Мохамед Аси : “Много лошо, много - човек не може да обяснява, къщата пада върху децата, върху жените - ей сега аз оставям майка ми баща ми , те са стари хора не могат да пътуват сами в Южен Ливан. “
Утре следобед още една група от около 80 българи ще кацнат на летище Варна. В това число и около десет наши сънародници от Южен Ливан, които са успели да се придвижат сами на собствен риск до ливанската столица и оттам до Сирия.
