Някои анализатори наричат Босна и Херцеговина виртуална страна. Изграждат я две държавни образувания - мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска. Всяко от тях има собствен парламент, президент и правителство. Цялата тази объркана държавна машина работи под контрола на Върховния представител на ООН. Тоест, не можем да наречем Бакир Изетбегович президент, защото страната се управлява от общо трима президенти - респективно по един за сърбите, хърватите и бошнаците. Всичко това в резултат на войната...
„Знаете ли, тази страшна война може да бъде сравнена със земетресение, което разтърси Балканите с епицентър Босна. След всяко земетресение има вторични трусове, които продължават и в момента. След такова нещо не може да очакваш всичко да се оправи за година или две", разказва Бакир Изетбегович.
Босненците са подкрепяни от САЩ и Европейския съюз, а Република Сръбска се покровителства от Русия. И всичко това на територия, която е два пъти по-малка от тази на България. Какво се случва с национализма на довчерашните врагове, чиято цел днес е да възстановяват това, което самите те разрушиха?
Не е ли старомодно да си националист днес?
"Абсолютно! Това противоречи на основния път на развитие на света. Противоречи на глобализацията и стремежа на Европа да се обединява. Обединена Европа е нещо хубаво - животът е по-лесен, по-евтин, ако искате, по-организиран. Нека живеем на по-голямо, общо пространство, а не да се свиваме в някакви малки подобия на държави, които можеш да контролираш напълно, но да си изолиран. През последните 100 години, ние, на Балканите имаме прекалено много исторически претенции на глава от населението. Прекалено много... Затова хората се страхуват, някои от тях искат да живеят сред себеподобните, не сред другите, да си направят малки държави. Това напълно противоречи на пътят на развитие и трябва да бъде спряно навреме. Ние трябва да помогнем да такива хора, да променим мисленето им. Това е моето послание днес", категоричен е Бакир Изетбегович.
Срещаме се с Бакир Изетбегович, ден след сблъсъците между български националисти и мюсюлмани пред джамията в София. След като му разказваме какво се е случило, босненският лидер не реагира емоционално.
„Това е нещо, което унижава всички, включително и тези, които организират подобни неща. Защо трябва да се напада църква, синагога или джамия? Това са места, където ние учим децата да не убиват, да не рушат, да не лъжат. Учим ги да бъдат по-добри. Защо трябва да нападаме храмове на Бог? Това е толкова глупаво и толкова противоречащо на мисленето в 21 век, към което се стремим"
След десет години Изетбегович си представя Босна като една европейска страна.
„Нашето различие ще е нашето най-голямо съкровище", смята Изетбегович. А финансовата криза няма никакво значение.
„Когато между нас има мир, ние притежаваме съкровище. Погледнете Сараево, това е малък град в сравнение с Белград, Загреб, София и прочее, но това е центъра на културата на бивша Югославия заради културното разнообразие. Всеки прибавя нещо от себе си, в резултат на което се получава една смес, която е скъпоценна. Имаме голям православен храм, голяма катедрала, голяма джамия. Най-големият ни храм обаче е синагога".
Как си се представяте след 10 години?
Аз след десет години очаквам да съм просто един пенсионер. Сега съм на 55 години, когато навърша 65 ще се пенсионирам. Ако съм още жив".
