В Агро-био институт се съхранява генофонда на някои от най-старите местни български сортове - гъмза, мавруд, широка мелнишка, разказва Теодора Джамбазова, докторант по генетика."Грижата за лозята започва още от самото им раждане. Но магията на виното се случва далеч от лаборатории и оранжерии - на места, на които времето сякаш е спряло", твърди Иван Георгиев.
През 1896 г. чешкият архитект Павлович построява сграда в покрайнините на София. По време на войните заради дебелите си 2 м каменни стени, мястото е използвано за склад. След като бомбардировките заглъхват, подземието е напълнено с бъчви, за да се превърне в най-старата изба в столицата. Без значение от сезоните, температурата в нея не се променя повече от 2 градуса.
"Виното на практика е един жив организъм, както ние хората. Никой не обича стреса, никой не обича напрежението - същото е и с виното - то живее, то се развива. И колкото по-спокойно се развива, колкото по-добри условия сме му създали, толкова по-добре за него", обяснява Стоян Геров, технолог.
Най-старата бутилка в избата е затворена преди 70 г. Въпреки дългото си обучение и специализация в чужбина Стоян Геров е убеден, че във виното винаги остава нещо скрито. Нарича го магия - магията на времето, промъкнало се в бутилките.
Класическите, скъпите и хубавите вина продължават да се затварят в корк. Оказва се, че коркът, като натурален продукт, успява да пропуска точно определено количество кислород.
В древността имало поверие, според което броя на капките пропиляно вино, ще бъде равен на изплаканите сълзи. Затова хората пиели вино от издълбани животински рогове - така съдът не може да бъде оставен, преди съдържанието да бъде изпито до дъно.
"Хубавото вино мое кредо е да се споделя с верни приятели. Моля ви, не правете компромиси в избора на вино така, както не се прави компромис и с избора на приятели. Наздраве!", пожела Геров.
