Генерална промяна във висшето образование - университети ще закриват специалности, за които нямат щатни преподаватели. Още тази година ще има и сливане на висши училища. Подробности по темата предаде Кристина Баксанова:

Министърът на образованието определи започващите промени като най-голямата реформа в образованието, правена някога у нас. Новият закон за академичната общност дава по-голяма автономност на университетите, но и по-голяма отговорност.
Той въвежда една дълго отлагана мярка - професорите и доцентите вече ще имат само един основен трудов договор с висше училище и няма да могат да гастролират из страната.

Ще сложи ли край това на постоянното роене на всякакви нови университети и модерни специалности? Мнението на министър Игнатов: „Наистина, някои структури на някои университет, които ще се окажат без преподаватели, няма да могат да действат по-нататък (...) Най-голям в момента е приемът по право, икономика и публична администрация. Тези специалности е възможно да бъдат засегнати, защото знаем, че има два университета, които са донори- СУ и УНСС. Напълно е възможно там, където не са създали структури и собствени кадри- да изпаднат в криза”.

Няколко висши училища вече подготвят обединяване

„В края на година ще можем да се похвалим с едно голямо обединение на университети, което идва като инициатива от тях, а не като административна мярка”, заяви Игнатов.

Мерките ще доведат до намаляване на броя на висшите училища в страната.

„Аз съм слаб в математиката, но да пресметнем - ако сега са 51 и всеки преподавател може да се брои на 2 места, след 3-4 години ще са само на едно място- с колко ще се намали”, коментира още министърът.

Според Игнатов още следващата година университетите ще получат държавна субсидия според качеството на обучение, което предлагат. Специално подпомогнати ще бъдат инженерните специалности. Университети, които са приели и обучавали докторанти, без да имат акредитация, тази година ще бъдат санкционирани и ще получат нулев прием.

За най-засегнатите вузове и специалности, в резултат на промените:

Право, икономика и публична администрация са едни от най-търсените специалности от кандидат-студентите, затова са и най-предлаганите от висшите училища. Справка в Агенцията по акредитация показва, че "Икономика" у нас се преподава в 26 учебни заведения. Сред тях е и Югозападния университет в Благоевград, в които преподават и пътуващи лектори. Ето как там приемат новата мярка:

Реакцията на ЮЗУ – репортаж на Ирина Жерева:

Най- атрактивните специалности в благоевградския университет са в двата факултета- Стопански и Правен. Почти половината от кандидат- студентите като първо желание посочват специалностите право, икономика и публична администрация. Именно в тези специалности най- често лекторите идват от други университети, предимно Софийския.

Според ректора на университета ако спре прелитането на лектори, проблемът ще се реши, като се назначат местни лектори - икономисти и финансисти

"Всички специалности в Стопанския факултет могат да бъдат обезпечени с хора на първи трудови договори”, заяви Проф. Иван Мирчев, ректор на ЮЗУ.

Що се отнася до правото, там определено има глад за кадри и то на национално ниво.

"Ако вземете броя на хабилитираните лица в областта на правото, публичната администрация, ще установите, че за Република България те са по- малко отколкото са необходимите преподаватели за всички университети, в които има такава специалност”, допълни той.

За студентите обаче, обучаващи се в най- желаните специалности, няма значение от къде идва лекторът, на колко други места работи и колко пари взима. Важно е да е кадърен:

- Аз искам, като дойде лектор, да е лектор и да ми преподава нещо, което наистина си заслужава да го чуя, а не да е някой, който няма значение.

Специалността е въпрос на вътрешно законодателство на университетите, ако специалността е котируема и вървежна, грубо казано, преподаватели ще бъдат намерени.

У нас в момента има 41 висши училища и още 10 колежа

Само едно сравнение - Австрия, която е приблизително колкото България по население, има само 32 университета, в това число 10 частни и шест по изкуства. У нас има над 15 хиляди университетски преподаватели. При въвеждането на електронния регистър на академичния състав преди няколко години се оказа, че поне хиляда от лекторите преподават на няколко места. Според министър Игнатов извършените промени ще поставят университетите в по-голяма конкуренция и ще повишат качеството на преподаването.