Това означава, че поне 30% от цялата мрежа на „Български пощи" ще бъдат закрити. Какво означава това за хората и до какви неудобства ще доведе?
В Илинденци приемат новината с тревога. За тях това не е само административен акт. За десетки хора в селото мобилният телефон е лукс, а след затварянето на пощата много от тях ще трябва да намерят друг начин за връзка с близките си. Тук е място за завързване на контакти, за обсъждане на важни за селото дела, а всяка проверка на писмата е истински ритуал.
Местните са готови да събират подписи в защита на „малкия парламент”, както наричат пощата. Ако бъде закрита, възрастните ще трябва да пътуват до съседните населени места, за да получават пенсиите си. Това ще става с цената на големи трудности и повече разходи, разказва Петрана, която в момента изпълнява функциите и на служител на гише, и на разносвач на писма.
„За селото ще има големи трудности, защото трябва да тичаме или на Струмяни, или на Сандански да си плащаме сметките. Възрастните хора няма как да пътуват всеки месец за 20 лева да си вземат социалните, защото те не са повече”, казва жената.
„И превозът ни е проблем с пътуването до града. Имаме автобус, който пътува, но тях не ги устройва. Ще трябва да станат в 6.00 часа, да отидат в Сандански, да чакат до 9.00 часа, докато си вземат пенсията, след това да чакат 13.30 да се върнат в селото. Просто не виждам как, невъзможно”, оплаква се и кметът Бойко Ибришимов.
Петрана работи в селската поща от три години. Решила е да напусне. Причината е не само неясното бъдеще за работното й място, а и условията, в които е принудена да стои по цял ден. Сградата се руши, а през зимата дори печката на дърва не е в състояние да затопли помещението. Таванът вече е падал.
За хората остава успокоението, че поне от време на време мобилни пощи ще минават, за да събират писмата. Местната бакалия може да стане ново място за получаване на пенсиите.
