Има един танц, стар колкото човека... И една българка, която го танцува по света - Шамс.
"Винаги ме е привличало ориенталското, харесвала съм го още от малка с приказките за 1001 нощ и съм мечтаела за всички тези принцеси, за всички тези красоти, танци и т.н...”, споделя Марина Димитрова – Шамс.
За да сбъдне мечтата си, Шамс заминава за Италия. Учи се на бели денс (belly dance) в Турция, Тунис и Египет. После създава своя собствена танцова школа в Милано.
“Aз се опитвам в Италия да покажа нашия вариант на бели денса. Използвам много често българската ориенталска музика, т.нар. чалга, за да покажа, че все пак Ориентът не е само в арабския свят, Ориентът е и тука”, смята танцьорката.
Шамс обаче държи да се прави разлика между българския кючек и бели денс. "Нашият кючек, елементарният, който масово от публиката се танцува, е на едно равнище... бели денсът, за да се нарече бели денс, човек трябва все пак да има няква техника, да е обучен.
"Най-древните инфромации за този танц са още при шумерските култури, а даже и по-назад. Колкото и смешно да звучи, още когато човечеството си е дало сметка, че е различно от животното, е почнала самата жена така да флиртува, да почне с движения, с някъв ритъм да съблазнява мъжката част”, разказа Шамс.
В своя стил Шамс преплита елементи от арабския бели денс, типичния турски танц, дори от гимнастиката и... още нещо – български фолклорни танци.
И докато за света танцът на Ориента е атракция, в арабския свят това е обичай, без който не минава нито един празник.
"Бели денсът вярно е, че трябва да се учи, но се учи техниката. Не може да се научи това, което ти идва отвътре. Затваряш очи и се оставяш на самата музика да те носи и да те води", съветва танцьорката.
