„Времето е в нас и ние сме в него, то нас обръща и ние него." Това е една от най-известните мисли на Васил Левски. Времето обаче се оказва безсилно пред един от най-дългите и ожесточени научни спорове в България - този за гроба на Апостола на свободата.

Това, което знаем и не знам за него, му отрежда специално място в общата ни памет. И ако близо век и половина се опитваме да се обединим около заветите му, вече повече от 50 години ни разделя един въпрос: Къде е погребано тялото на великия българин?

Намирането на най-търсения гроб в историята ни е семейна кауза за скулптора Александър Хайтов. След последната книга на баща му, посветена на Левски, той се впуска в приключение от хиляди документи, спомени и снимки.

Всичко започва в началото на миналия век с разказа на Мария Джагарова. Предсмъртните думи на съпруга й Илия ще се превърнат в една от най-оспорваните тайни в съвременната ни история - той твърди, че в нощта след обесването на Левски е изровил тялото и го е погребал в основите на софийската църквата „Света Петка-Самарджийска".

През 1956 година археолози разкопават основите на църквата. Под Ларго пред днешния Министерски съвет намират няколко скелета. И тогава, и сега археологът Димитър Овчаров е категоричен за границата между мит и реалност.

Илия Добрев изиграва най-помнения екранен образ на Левски. Според него, ако днес Апостола беше жив, щеше да бъде огорчен, но не смирен и отчаян.

От косите на Апостола сме сигурни за кръвната му група – 0, тази, която може да бъде преливана на всички, но не и да получава от тях. Безвъзвратно обаче сме загубили възможността за ДНК анализ на костите от спорния гроб Номер 95.