Димитър Анестев е журналистът, който тази година бе отличен от колегите си с приза "Репортер на годината". По този повод той даде интервю за btv.bg, в което отговори и на ваши въпроси.

Признанието "Репортер на годината"

За мен това отличие е преди всичко едно голямо признание за професионализма и може би, не на последно място, за личната симпатия, която съм спечелил сред колегите. Този избор се основава преди всичко на професионализъм и лична симпатия. Без лична симпатия едва ли бих спечелил толкова голяма подкрепа в нюзрума и без професионализъм едва ли бих породил такава лична симпатия.

Сблъсъците в работата

Има случаи, в които се сблъскваш с дребните хора в институциите, които се опитват да злоупотребяват и превишават своите правомощия. Но от страна на големите институции не е така, защото те припознават големия авторитет на bTV и bTV Новините. Трябва да си много голям безумец да тръгнеш срещу такава медиа да упражняваш някакви лостове за цензура.

Колкото до заплахите, никога не съм обръщал сериозно внимание на такова нещо. Не трябва да позволяваш страхът да те преследва и да ставаш негов заложник, защото това поражда автоцензура и това не говори добре за теб като професионалист.

Как се работи в bTV?

Изключително голямо удоволствие. Тук, в нюзрума и в телевизията, смятам, че никой не скучае. Има изключително голямо поле за изява и изключително големи възможности всеки да прояви своите идеи и творчество.

Преди всичко обаче трябва да се замисляме по какъв начин можем да сме полезни на хората – не трябва да правим казионна и официозна журналистика, която да е в услуга на някакви политици или икономически структури, от това трябва да се пазим.

Удоволствията

Гледам да съм сред приятели, имам ужасно много приятели и по-скоро имам дефицит на лично време, отколкото на приятели. Обичам да съм със семейството ми и двете ми кучета – две немски овчарки. Лесно се гледат, правят те малко по-дисциплиниран, защото трябва да намираш време и за тях. Те са много любими животинки и в никакъв случай не трябва да страдат.

Когато мога пътувам, обичам да ходя в чужбина на турнета на известни рок групи. Искам малко повече да обиколя България, бил съм на много места, но има места, които наистина си заслужава да се видят. Бих се насочил после към по-екзотични държави като Куба, Мексико – дестинации, до които, ние като журналисти, не ни се налага до там да пътуваме. Пътешествията изключително ме разтоварват и ме зареждат с много позитивна енергия.

Събирам доста магнити, съвсем наскоро даже мои приятели ги броиха – имам около сто тридесет и няколко. Засега стоят на хладилника и всеки път, когато посягам да го отворя, фиксирам магнит и ми се появява някакъв спомен в главата.

Книгите

Любимата ми книга от българските класици е "Тютюн", иначе "Цар Плъх". Чета много специализирана литература в областта на икономиката и финансите. Една от последните биографични книги, които съм чел, е на Алън Грийнспан, бившият шеф на Федералния резерв, американското БНБ, който описва по много прост начин на какво се дължи световната финансова криза и какъв е неговият личен опит като банкер.

ТВ журналистиката

Това е много неблагодарна професия. Не трябва да си мислиш, че като си телевизионен журналист ще изкараш много пари, ще работиш много малко, ще пътуваш много. В никакъв случай.

Това е неблагодарна професия, защото хората гледат новини, но когато трябва да участват в този процес, да ни съдействат в предоставянето на информация, понякога не са толкова отзивчиви. За съжаление, някои крият много неща, защото не искат да бъдат ясно представени пред обществото.

Нужен е ентусиазъм. Хубавото е, че в телевизията няма рутина, има изключително много динамика и определено, ако се захванеш с такава професия, няма да скучаеш.