На 75 години почина известният театрален режисьор проф. Крикор Азарян. След дълга борба с рака ни напусна последният романтик на българския театър, за който сцената беше всичко. Незабравими ще останат неговите постановки по Радичков, Иван Радоев, Шекспир и Чехов. Крикор Азарян вплиташе в тях своите блянове, разочарования, болки и тревоги, търсейки голямата тайна във всеки един драматургичен текст, с който се захванеше.

"Не знам дали ще ми повярвате, но по-голямата истина е в това, което съм правил, отколкото в това, което съм живял", казва той в едно свое интервю.

От класовете на проф. Азарян в НАТФИЗ излязоха едни от най-талантливите ни артисти и режисьори. В последните години той постави "Чайка", "Три сестри" и "Вишнева градина" и за главно действащо лице избра паузата мълчание, чрез която героите се разделяха с наивността си, изгубили надеждата, че най-хубавото им предстои.

Последният проект на проф. Азарян - "Вишнева градина" по Чехов, имаше премиера в Народния театър "Иван Вазов" на 31 октомври.

"Като чета пиесите на Чехов, не разбирам с какво чувство е искал зрителите или читателите да останат, след като затворят последната странациа. Мисля, че той констатира. Той е лекар. Пише диагнози на пациенти". Такива бяха и спектаклите на Коко - безпощадни диагнози на нашето общество.

Поклонението ще е в четвъртък, 17 декември от 11 ч. в Театъра на Армията.

Кратка биография

Крикор Степан Азарян е роден в Пловдив на 15 март 1934 г. Завършва гимназия в Пловдив. През 1966 г. завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" театрална режисура при проф.Филип Филипов и Сашо Стоянов. От 1966 г. е режисьор в Драматичния театър Пловдив.

Кариерата си започва с постановката на пиесата "Да се провреш под дъгата" на Георги Марков. От 1969 г. работи в София в Народен театър "Иван Вазов" (1977 - 1984), главен режисьор в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1984 - 1987), в Театър "София" (1987 - 1990), от 1990 г. е режисьор в Театър "Българска армия". Създател на Младежката сцена в Пазарджишкия театър.

Тридесет години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. През 2005 г. напуска театралната академия, след което става преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет. От 29 юни 2001 г. е председател на Българска асоциация на режисьорите в театъра.

Сред неговите ученици са Мариус Куркински, Петър Попйорданов, Галин Стоев, Камен Донев, Анастасия Ингилизова, Койна Русева.

Поставя над 100 пиеси - "Бая си на бълхите", "Война и блудство - блудство и война", "Буре барут", "Хенрих V", "Вишнева градина", "Приказки от Виенската гора", "Крал Лир" "Чайка", "Три сестри" и други. Режисьор е на игралния филм "Всички и никой" по Йордан Радичков. Режисирал е постановки в Русия, Полша, Македония, Югославия и други страни.

Носител е на награди за спектаклите "Януари" на Йордан Радичков, "От земята до небето" на Николай Русев, "Опит за летене" на Йордан Радичков, "Празникът" на Николай Хайтов. Носител е на наградата за режисура на Съюза на артистите в България за "Буре барут" - Деян Дуковски и от Фестивала в Благоевград за "Бая си на бълхите" - Боян Папазов. През 2004 г. получава почетен "Аскеер" и орден за вярна служба на театъра.