В студиото на "Тази сутрин", на своя 40-ти рожден ден, гост бе Мариус Куркински.
Повод за поканата този път бе, за да разкаже за най-новия си спектакъл като режисьор "Жените в народното събрание", чиято премиера е на 16 октомври в Сатиричния театър.
"Избрах този текст от преди 25 века на Аристофан, не заради политиката или актуалните неща, а заради театъра в него. Тук политиката е представена доста театрално. Гледал съм да бягам от политическото, от осъвременяването. И тъй като то само си идваше, с моя сценограф Петя Стойкова се опитвахме да бягаме много назад във времето, за да можем максимално да пресъздадем една картина, която да не е елементарно злободневие", разказва режисьорът.
От политика, от глупости вече... байгън.
Нашата държава не е само това. Има нормални хора, които си живеят сега младостта, изживяват първите си любовни трепети. Всеки голям автор не може да има само политика в своята пиеса, споделя още той.
"Мисля, че се случват нови неща в този спектакъл. И в театъра, и с мен като режисьор. Да направя този спектакъл, ме провокира преди всичко времето. Аристофан е бащата на комедията, представител на старата комедия.
Някак си ми се прииска да пия от извора на театъра.
В толкова старо време назад не съм се връщал, винаги съм се страхувал, защото изказът, езикът, академичният превод на Александър Ничев, всичко това е събиране и пренасяне на една грамадна култура през вековете", разкрива вълнението си по античността Мариус.
Относно предстоящото излъчване в неделя на филма за Мариус от поредицата на Георги Тошев "НепознатиТе", големият режисьор и актьор признава, че е допуснал доста близко автора до своята работ в театъра и взаимоотношения си с актьорите.
Комуникацията ми с публиката, с актьорите, прави театъра най-съкровеното ми място.
До сега не съм допускал камери зад кулисите, в творческия процес, но не бих искал да допускам такава и в личен план, споделя още Мариус.
"Заниманието на хората с най-долна клюкарница и елементарница не е от днес, но интересът към обикновените клюки са и присъщи за по-необразованите, за по-невежите", коментира Мариус наблудаващия се масов интерес към обикновените клюки от личния живот на хора, известни заради самата известност, чиито имена се експонират в пространството нон стоп от медиите.
"Животът не е клюки, животът е обич, култура, обучение", заключава Мариус.
