Преди ден ви разказахме за смъртта на сирийския гражданин в Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Това предизвика брожения сред обитателите. От какво се оплакват хората, настанени там и нарушени ли са правата им - репортаж на Антон Хекимян.
Палестинци, ливанци, танзанийци, албанци, арменци, иракчани - над 200 души - с различни националности, език и култура на едно място - истински малък Вавилон на българска земя.
Имаме уникалния шанс да влезем в местата за живеене. Тук рядко идват чужди лица - още по-малко с камера.
"Ние сме човешки същества - не животни - да ни държат тук. Отнасят се с нас като животни. Моят син няма храна - 50 дни без дрехи. Една жена онзи ден му донесе", сподели жена.
"Без храна и без дрехи и мляко за бебето ми - 6 месеца. Защо", попита друга.
Качваме към помещенията за живеене. Часът е малко преди 5 следобед - по график четвъртия етаж е на режим "разходка". Другите по това време са под ключ.
"Сега са на режим четвърти етаж. Сега тук са на режим - коридор ползват, баня, тоалетна. Аз ви предлагам да не влизаме", каза Йотко Андреев, началник отдел СДВНЧ.
Въпрос: Защо?
Андреев: Днес има починал и хората са афектирани.
Около 20 души делят всяка от стаите. Тези, които са на първия етаж от двуетажните легла имат предимството да се обградят с чаршафи. Пазели личното си пространство.
"Искам да питам - защо съм тук. Искахме да питаме за бежанци - повечето от нас за повече от 3 месеца тук. За нищо - да, ние сме нелегални. Но идваме да питаме за бежанци", сподели Аздин от Палестина.
"Няма достатъчно храна, като Гуантанамо е, наистина като Гуантанамо", обобщи той.
Срещаме се с няколко чужди граждани, които с месеци делят общите помещения. Някои от тях са стари познайници на бившия подобен дом в "Дружба" и признават, че в Бусманци условията са много по-добри. Въпреки това смята, че тук ги третират неправилно.
"Стаята е 4 на 4. 20 човека - 8 хъркат. Няма санитарен възел, вратата ни е решетъчна - разболяване и такива елементарни", заяви Завен Гранкян от Армения.
"24 часа имаме камери навсякъде и в затвора го няма. Хигиената е нулева, тоалетни няма, лавки - храната ни е наполовина на затворниците", допълни Самир, ливанец.
"Намираш камък в супата ,-казваш - те казват кетъринг. Червеи, пясък има. И те в кухнята не са виновни", допълни Гранкян.
"Аз съм против, има хора не издържат. Като извикат, не идват и се налага да се ходи по малка нужда в шишета", споделя Самир, 27 години.
Домът е изцяло под издръжката на МВР. За храна на човек на ден се полагат 4 лева и 93 стотинки.
"Битовите условия са на европейско ниво - този дом по нищо не се различава от подобен в Белгия - поддържаме едно равнище на битови условия", казаха от дома.
Всички тук знаят, че са незаконно пребиваващи в България - това, което не разбират е, защо трябва да стоят с месеци.
"Хората тук са без срок на време - не знаят докога и това е без да извършиш престъпления
"За всеки случай казусът е различен. По-голямата част няма документи - това възпрепятства връщането по родните места", каза още Йотко Андреев.
"В по голямата си част нямат документи за самоличност", каза още той.
Според промените в закона за чуждите граждани подобна ситуация на изчакване може да бъде дълга максимално 18 месеца. Последното решение на съда за починалия сириец, например - е престоят му да се удължи с два месеца. Но не се дава разпоредба какво да се прави след изтичането на този период. Следва запитване до съда, а това, както знаем, изисква време.
"Време - какво е временно, дайте да тълкуваме. Времето, докато умреш", пита в заключение Завен Гранкян от Армения.
