Една малка фамилна къща в Самоков побира в себе си цялата българска история от Освобождението насам. Разказът за нея започва със семейството на Иван Иконописец - автор на първия български портрет. В къщата живее и синът му - Никола Образописов - един от основателите на Самоковската художествена школа.
"Той е последният от старата епоха, от старата школа. Но пък е баща на съвременното българско изкуство. Значи, той е крайъгълният камък на новата епоха и на старото време", обяснява художничката Маргарита Вълкова.
Икони и стенописи на Никола Образописов украсяват стените на някои от най-пищните църкви и манастири на Балканите. Той е автор и на притвора на църквата на Рилския манастир. Въпреки изящните религиозни сцени, майсторът остава в историята с нарушаването на каноните и почти апокрифните си рисунки.
"Той просто вкарва всичко ново, необичайно - ето има екзотични животни, слонове, жирафи, той рисува неща, които българинът тук не ги вижда по това време - той дори не знае, че съществуват. Тези стенописи са всъщност следствие на европейското... на желанието да вмъкне европейския дух в нашата цивилизация, тук, в онова време, в онзи бит", продължава Вълкова.
Майсторът от Самоков изписва стените на дома си и го превръща в един от най-ценните експонати на родното възрожденско изкуство. Днес паметникът на културата е разбит, а стенописите - оставени на произвола на времето и местните хулигани.
"Тук са вандалствали, просто някой е влизал, някой непрекъснато е ръчкал нещо, правил... Къщата е напълно безстопанствена. Ето, то си личи - някой се е опитвал първо да го изстърже, после да го замаже. От историческа гледна точна те са безценни за цялата ни история. Особено за Възраждането", смята художничката.
"Това за мен е пълна порнография, дето разправят, че запазваме културните си ценности - не се запазва нищо, а се рушат", смята Гено Генев от Съюза на художниците в Самоков.
Преди 200 години къщата на Никола Образописов, както и целият Самоков, са търговски, културен и просветен център. Всяка къща по това време е имала свой герб. Днес, 200 години по-късно, къщата на известния български художник има нова запазена марка. Служителите в местния музей са едни от отговорните за опазването на къщата. Според тях обаче, посегателствата не са случайни.
"Малко трудно я опазваме. Там, до колкото знам, има някакви апетити от съседите към мястото. За съжаление нямаме достатъчно сили, освен да проверяваме и да алармираме, когато се случват такива вандалски неща", обяснява уредничката в Историческия музей в Самоков Невена Митрева.
"Моментално разпоредих да се заменят с дуракоусточиви решетки и метална врата незабавно. В момента съм възложил ново проектиране, надявам се, че пак ще кандидатстваме. Ако не получим средства, съфинансиране от "Красива България", със собствени средства ще възстановим тази къща", обещава кметът на Самоков Ангел Николов.
Къщата на Образописов от години е в списъка на чакащите за реставрация. Всички в планинския град се надяват, че след Балканската и двете световни войни, стенописите на големия български художник, ще преживеят и предстоящата зима.
