Мъките на Грета започват, след като в края на миналата година сменя адресната си регистрация от Монтана в Бургас. Социалните служби в морския град преценяват, че трябва отново да се яви на ТЕЛК комисия. Службата, която се помещава на втория етаж в сграда без асансьор, се оказва недостъпна за сам човек в инвалидна количка.

"Не е много приятно да те мъкнат като чувал с картофи нагоре-надолу. Все пак достойнството е нещо, което се опитвам да запазя, въпреки всичко", признава Грета Аспарухова.

И лекарите от ТЕЛК остават учудени, че я виждат там, след като е очевидно, че не може да се придвижва без чужда помощ. Причината се оказва стара експертиза, в която пише, че инвалидността й е пожизнена, но за чуждата помощ има срок. В Монтана й обясняват, че проблем няма, но експертите в Бургас решават друго. И спират помощта, тъй като срокът е изтекъл, без да я предупредят.

"Ние не можем да проверим, ние работим на база медицинската експертиза. При нас от представената медицинска експертиза е видно, че лицето е с определен срок на чуждата помощ. След изтичане на този срок на чуждата помощ, ние няма как да осигуряваме такъв вид добавка", обяснява Ана Тодорова - началник отдел "Хора с увреждания и социални услуги" към Дирекция за социално подпомагане в Бургас.

"Понякога зад листа хартия, който тя гледа, стои човешка съдба... Това не е лист хартия, ти трябва да го огледаш отвсякъде, трябва да проучиш въпроса, да се допиташ до юристи дали е правилно или не. А не просто - а, чужда помощ, срок, айде стига толкова", възмущава се жената.

От социалната служба увериха, че с новата експертиза, Грета ще може отново да получава средства за чужда помощ. Част от социалните добавки обаче няма да й бъдат възстановени, защото не могат да бъдат изплатени със задна дата.

Малката спечелена "битка" на Грета й струва четири месеца ходене по мъките, отсъствия от работа, много загубено време, нерви и унижения. Обидена от отношението към нея, тя пише жалба до социалното министерство, президента и омбудсмана.

"Не смятам, че е редно да отидеш някъде и да кажеш на някой служител „вие това и това ми причинихте", той да вдигне ръце. Това е резонният отговор, който се получава от държавните институции, отиваш и те вдигат ръце. Това е! Няма друг отговор", обяснява Грета.

Тя е убедена, че много хора в нейното положение просто биха се отказали да се борят с чиновниците.

"Хората не знаят какъв е редът за институциите. Не знаят как трябва да ходиш на война. И повечето се отказват. Отиват, казват им нещо и те  - добре и се отказват. Аз съм като войник - сутрин ставам, слагам бронята и тръгвам на война, това е. В смисъл, не се оставям да застана на тротоара и да кажа "тротоарът ми пречи сега и няма да продължа. Намирам начин да се кача и да премина, заявява жената.

Грета смята, че за да се промени отношението на държавата и обществото към хората с увреждания, те трябва и сами да си помогнат.

"Няма как обществото да ги приеме като не ги вижда. Няма как тротоарите да се оправят, когато на цялото общество, което е ходещо, не му пречи това, че той е 10-20 см. Ти трябва да излезеш и да кажеш аз искам да минавам по този тротоар, за да може тротоарът да стане скосен, равен”, допълва Грета.