22-ма души, предимно македонци, ще бъдат наградени от българската държава за това, че са проявили човещина и смелост при спасяването на давещите се туристи в Охридското езеро в началото на септември. При потъването на кораба "Илинден", в езерото загинаха 15 българи, а останалите 40 бяха спасени от притекли се на помощ къмпингуващи. Миролюба Бенатова и операторът Иво Иванов се срещнаха с Георги и семейството му, които са извлекли от водата над 10 души.
Георги е на 24 години и вече е преживял неща, с които повечето от нас не се сблъскват никога. Когато Георги, баща му Никола и братовчед му Александър се озовават с моторна лодка насред давещите се туристи, и тримата са шокирани от размера на бедствието. Нямат време за дълги размишления и почти веднага Георги скача във водата. Пред следващите няколко минути той успява да извлече към лодката над 10 души.
"Слагах ги на лодката да се държат и за баланс, но някои от жените започнаха да се опитват да се качват. Едно момиче викаше пускам се, пускам се. От страх. Едно момче също доплува до нас и държеше жена", спомня си Георги Костовски.
"То е страшна гледка - поясът му седи на 20 сантиметра от него, не го хваща. Толкова голяма паника беше", разказва Никола - бащата на Георги.
"Мен ме тормози картинката на живите хора. Аз такива живи хора не съм виждал. Една от жените, които ги изкарах беше с чантата. Викам, пусни я чантата, да ми помогнеш малко, да те изкарам. Тя я държи. Като я хванах една от жените... имаше хора с джи есе ми, с фотоапарат в ръка, а до него човек се дави. Главата я губи, но торбата хваща. Жената не пусна чантата. Те, са сиромашни хора. Вътре са имали пари, документи. ... всеки може да каже как си мисли, че ще реагира, но никой не знае как би постъпил реално", смята Георги.
Мъжете си тръгват, когато са сигурни, че около тях няма тела. Георги не посмява да се гмурне само за тези под палубата.
"За да влезеш под палубата, трябва да си сигурен, че си психически много здрав. Нямаше как да ги изкарам. Гледахме да помогнем на оцелелите и да няма между тях още починали".
"Сигурно Господ така е сакал. Накрая им викам: - Съвестта чиста ли ни е деца? - Да. Направихме ли всичко, което можахме - да. Толкова. Но после постравматичният стрес е по-страшен. Много пъти ми викат, че съм бил строг във възпитанието. Сега ми е драго, че съм бил строг. По-спартански - спорт, планина... Ще ми биде драго да ги сретнем тия люде", признава бащата на Георги.
"На мен ми е жал и за капитана. Младо момче. Не знаеш утре какво ще ти се случи. Може да си най-добрия ....и утре животът да ти се обърне".
Георги е живял в България, защото до скоро е учил в авиационния факултет на Техническия университет. Щастлив е, че от университета го поощряват за мъжката постъпка при Охрид с безплатна магистърска програма по специалността.
Георги и близките му наричат геройството нормална човешка реакция, с божията помощ:
"На 15 август миналата година бяхме 10 човека. Имахме проблем с двигателя, щяхме да потънем. Но се оправихме. Има някой, който ни пази. Дано да не се откаже от нас".
