Преди два месеца ви разказахме за заплахата от фалит, която грози едно от най-старите ни издателства в Сърбия - "Братство". 75 хиляди лева са необходими за съществуването му - поне на ниво санитарен минимум. Сега с разгласяването и разрешаването на проблема се зае лично Българската телеграфна агенция, която организира медиен форум в един от градовете с компактно българско населения - Ниш. Дали българската общност в Сърбия може да бъде мост между Белград и Брюксел и какви са проблемите на сънародниците ни в Западните покрайнини - репортаж на Антон Хекимян и оператора Даниел Драганов.
Вместо да празнува 50-годишния си юбилей - българското издателство "Братство" в Ниш може да отбележи фалит. Проблемът е финансирането от сръбска страна, която е съкратила бюджета на издателството със 75% заради икономическата криза.
"Поводът е, че заедно с БТА и господин Минчев правим този форум, за да създадем една позитивна атмосфера по повод влизането на Сърбия в ЕС – за да се намали евроскептицизмът, да изпратим едно послание, че българското "Да" не е даденост и да се използва форумът за разрешаване на проблемите на българите в Сърбия", обяснява Небоиша Иванов.
Медийният форум, който се организира от Българската телеграфна агенция събра български и сръбски медии, не само за да насочи внимание към трудностите на издателство „Братство", но и да набележи основните проблеми на българите в Западните покрайнини.
"Успяваме да консолидираме медиите в чужбина - които са около 140 в над 41 държави и този процес е необходим, но не е необходимо само да се занимаваме с конкретната диаспора, но и с въпроси, касаещи самата медия", смята генералният директор на БТA Максим Минчев.
От БТА и Асоциацията смята да направят традиция подобни срещи с медии извън границите на родината.
"Имаме амбиции за проекти в Хърватия, където има български медии и в Молдова и в Гърция", обяснява още Минчев.
Посолството ни в Ниш е един от рекордьорите по издаване на документи за българско гражданство - въпреки това в самия град диаспората ни не е толкова силна.
"Страхуват се - трябва да се признае. Факт е, че младите хора не се страхуват - целият випуск на гимназията в Босилеград се е записал в български висши учебни заведения", заяви Божидар Димитров.
Една от идеите на министър Димитров е процедурата по даване на гражданство да се улесни максимално и така за година 30 хиляди души да получават български документи.
"Една легенда е, която е като пропаганда, че им трябва за чужбина, за да работят - не е така - България е привлекателна страна за живот и работа", смята Димитров.
Официално българското малцинство е Сърбия е малко над 25 хиляди, но според председателя на Националния съвет на българите в Сърбия, броят им надхвърля 100 хиляди. Той е и председател на Демократичната партия - една от трите най-големи политически партии на българите в Сърбия.
"Три партии не са добро - тук ни трябва модерна партия - която ще излиза и ще печели локални избори и която ще даде, заедно с други коалиции, автохтонен народен депутат", обяснява Дрангел Йосифов.
Според Небоиша новият сръбски закон за малцинствата ще се окаже неприложим:
"Новият закон дава право да имаш вестник - но не и финансова база, кой ще прави и плаща за този вестник", обяснява Небоиша Иванов.
Макар и компактно малцинство и сънародниците ни в Сърбия не са от най-задружните, но спорен Небоиша - това доказва, че са истински българи.
