Протодякон Стефан Марков е един от най-приближените на патриарх Максим. Наскоро издава книга за православните икони.
"Ние като народ абсолютно всичко дължим на Църквата. И обособяване като самостоятелна държава, и култура, и всичко", казва протодякон Стефан Марков. Споделя, че основното правило за големите иконописци не е да покажат личните си качества на художници. Важното е да предадат чувствата си, докато са рисували иконата, на молещите се пред нея. Ето историята на първата икона: В една малка държава Едеса е имало цар, болен от проказа. Разнесла се мълвата, че Иисус Христос лекува болните и възкресява мъртвите. Тогава царят наредил на свой пратеник да го намери и да му предаде писмо.
"И ако не може, казва, да отговори на писмото, вземи та ми го нарисувай." Заварил Иисус Христос в един момент, когато той е между народа и проповядва, говори. И не е могъл да се добере до него, качва се на някакъв камък и рисува, прави опит, но не може да направи нищо. И сърцеведецът му казва "Ела при мен, знам от кой си изпратен. Дай писмото". И казал Иисус Христос "Дайте ми обрус" - това е кърпа за лице, с обърсването на лицето се отобразил образът на Иисус. "Това занеси на твоя човек, който те е изпратил" - това всъщност е първата икона на Иисус Христос, на Богочовека Иисус Христос.
Счита се, че ролята на иконата в дома е да го пази от зли сили. Но тя задължително трябва да е осветена от свещеник в храм.
"Без Бога нет и до порога! - значи без Бога и до прага не можем да стигнем, а ние просто и църква загърбихме, да не говорим за десетте божи заповеди, за добродетелност. У нас липсва тая религиозна просветеност, каквато имат русите, каквато имат гърците. Сега е модерно да се венчават. Обаче той не знае как да влиза, не знае как да се прекръсти”, казва Стефан Марков.
И все пак протодяконът казва, че бракосъчетанието е благословията на Бога. Освен това най-добрият подарък за младото семейство е икона на Света Богородица, тъй като тя се смята за пазителка на семейството и децата. Протодяконът разказва и за ролята на кумовете и това, че те са духовните водачи на младото семейство.
"За кум се избира един човек, с който имате много добри взаимоотношения и който може да бъде полезен на младото семейство. Отговорностите са големи и ние някак си така ги отминаваме с безразличие. A пък кръстника, който е възприемникът, той пък е длъжен да учи детето на вяра. Кой го прави?", пита се протодякон Стефан Марков.
