Професор Люк Монтание стана известен у нас, след като по време на СПИН процеса срещу българските медици в Либия направи експертиза, оневиняваща нашите сънародници. Монтание е човекът, който първи описва биологията на заболяването и започва търсенето на пътища за лечението СПИН. Този принос носи на французина световно признание и Нобелова награда за медицина в края на миналата година.
Докъде вече е стигнала науката в борбата с ХИВ? От какво се нуждае човечеството, за да се пребори с чумата на 20-ти век?
Репортерът ни Светослав Иванов трябваше да почака над 7 месеца, преди да бъде приет в работния кабинет на професор Монтание в Париж.
10 декември 2008 година. Един французин бавно пристъпва към подиума на 107-мата церемония за връчването на Нобеловите награди. Люк Монтание и неговата сътрудничка Франсоаз Баре-Синуси са първите, които изолират ХИВ-вируса.
Темповете, с които чумата се разпространява днес, ни карат да се замислим дали човечеството влага достатъчно усилия, за да намери лек срещу смъртоносната болест. А на този въпрос никой не може да отговори по-добре от Люк Монтание.
Светослав Иванов: Професоре, благодаря Ви, че ни приехте. В началото искам да Ви поздравя с Нобеловата награда. Това поздравление е малко закъсняло, но пък тази награда е нещо, което остава за цял живот. Тя промени ли хода на Вашата работа в последните месеци?
Люк Монтание: Аз продължавам да работя по проблемите на ХИВ и СПИН. Но насочих своята изследователска работа и към други заболявания като рак и диабет. Разбира се изхождам от базата на моите разбирания за имунната система и начините, по които тя работи.
Светослав Иванов: ХИВ, рак. За хората, особено за младите хора днес, това са наистина плашещи неща. Как обаче ще отговорите на тезата, че СПИН е изкуствено създадена болест, произведена в лабораторни условия?
Люк Монтание: Не. Всеки детайл в развитието на болестта доказва, че това е болест, която може би е съществувала дълго преди да причини епидемията, която наблюдаваме днес. В течение на годините тя е била предадена от животни - маймуни и шимпанзета върху хората. Това се е случило в миналото. Това е един от основните въпроси - под каква форма СПИН е съществувал преди, как е бил предаден върху хората и как се е зародила епидемията. Отговорът е свързан с човешката активност - създаването на големите градове в Африка, пътуванията на хората из цял свят, промяната в сексуалните навици на хората в контекста на логиката "повече партньори - повече контакти". Всичко това са предпоставки за създаване на "критична маса" за бързото разпространение на болестта.
Светослав Иванов: Колко близо е светът до откриването на лек срещу СПИН? Говорим за лекарство, което да лекува, а не за ваксина, която да предотвратява инфекцията.
Люк Монтание: Досега сме постигнали много голям напредък по отношение на лечението на СПИН при вече инфектираните хора. Говоря Ви за комбинацията на някои доста силни инхибитори. Но това не е лекарство, защото когато лечението спре, вирусът се завръща. Той се крие в нещо като "резервоар", който е недостъпен за медикаментите, които вече сме открили. Моята цел е да променя хода на инфекцията, локализирайки този резервоар, за да го атакуваме. Наскоро ние идентифицирахме образци от ДНК, които реагират по специфичен начин на лечението. Затова моето мнение е, че резервоарът се крие именно там, в човешкото ДНК, и помага на вируса да запази своята генетична информация. Така че, ние трябва да насочим усилията си към разгадаването на инфекцията в ДНК-то на човек.
Светослав Иванов: Като Ви слушам, си мисля, че не сме много близо в осъществяването на тази цел.
Люк Монтание: Ние се приближаваме, но все още не сме в състояние да я изпълним. Но, ако продължаваме така, краткосрочно целта е да доближим ХИВ-инфекцията до другите лечими заболявания и хората няма да се страхуват да си правят тестове за СПИН.
Светослав Иванов: Това е много интересна тема. Страхът от това да си направиш тест за СПИН. Мислите ли, че този страх е сковал хората да се изследват масово?
Люк Монтание: Да. Особено в Африка повечето хора се страхуват да си направят тест, защото ако се окажат серопозитивни, те ще имат проблеми в службата, в семействата си. Хората мразят да бъдат изследвани за СПИН. А това е много жалко, защото те търсят лекарска помощ, когато състоянието им се влоши драстично. А в повечето случаи тогава е прекалено късно за лечение..
Светослав Иванов: От какво се нуждае светът, за да се открие това лекарство. Повече мозък, повече пари. Или нещо друго?
Люк Монтание: Нуждае се и от мозък, и от пари. Ние трябва да действаме иновативно. Имало е много опити за създаването на ваксина, които засега са неуспешни. Оказва се, че вирусът на ХИВ е по-иновативен от нас. Ние не трябва да мислим за паричното изражение на новаторските подходи. Много пари се хвърлят за откриването на лекарство, но тези опити удрят на камък, не ни водят до никъде.
Светослав Иванов: Вие обаче виждате, че в същото време, в света се дават много повече пари за въоръжаване, отколкото за борба с болести като СПИН и инвестиране в науката.
Люк Монтание: Разбира се! Мисля, че на всички ни звучи по-добре живот без войни. Но има някои държави, които наистина отделят огромни средства за научни изследвания особено в сферата на борба с ХИВ и СПИН. Основният ни проблем сега е да намерим нови идеи, нови биологични концепции, защото ние вече знаем много за този вирус, но предстои да научим още повече.
Светослав Иванов: Казвате, че вие - учените, знаете много за СПИН. Как обаче знаете колко точно знаете, след като има много, което все още не знаете? Ако си представим, че вашата цел е създаването на лекарство, на колко процента тя е изпълнена? На 50%?
Люк Монтание: Преди обичах да казвам, че се намираме по средата на реката. Но сега бих казал, че вече сме на 60%. Тоест, ние сме по-близо до другия бряг на реката, който ще бъде достигнат след още 40%.
Светослав Иванов: Това не звучи зле.
Люк Монтание: Да, има надежда. Това, което вече знаем обаче, може да бъде използвано при борбата с други заболявания, които са често срещани в развиващите се страни.
Светослав Иванов: Професоре, благодаря Ви за това интервю!
