Кой е незнайният воин, погребан в най-важната духовна обител у нас - манастирът на остров Свети Иван край Созопол - благородник, вестоносец или рицар-кръстоносец? И какво е значението на съда с благовония, открит до него? Археолозите тепърва ще търсят отговори на тези въпроси. Островът се проучва за втора поредна година и разкрива тайните си една по една.
Манастирът на остров Свети Иван край Созопол е играл изключително важна роля в българската средновековна държава и в отношенията й с Византия, категорични са археолозите. Столетия наред той е ръководел дейността на духовните средища в цялата околност и се е ползвал със статут на патриаршески и царски. Зад стените му е кипяла усилена книжовна дейност.
"Той е засега единственият по Южното Черноморско крайбрежие в нашите граници манастир, в който е имало скрипториум - място за писане, превеждане и орнаментиране на книги, и библиотека. Този манастир е бил като своеобразен лагер, където са били заточвани непокорните висши духовни лица от Константинопол. Тук е била и резиденцията на съпругата на българския цар Теодор Светослав", коментира проф. Казимир Попконстантинов - ръководител на разкопките.
Ценна находка, открита при разкопките това лято, връща историята на манастира столетия назад. Ако до сега се смяташе, че той е съществувал от 13 до 17 век, кръст от капител показва, че е издигнат вероятно още преди 9 век.
Още едно разкритие от преди дни е предизвикателство за археолозите - гроб на незнаен воин, погребан с шпори и съд с благовонно масло. Досега се смяташе, че в манастира са погребвани само духовници.
"Ако впуснем фантазията си, всеки може да каже - да, тук вероятно е погребан или някой кръстоносец, или от кръстоносните войски, или някой български воин, който е бил куриер. Защото шпорите точно това показват - че това са важни атрибути за самия него и затова тези, които са го погребали, са го погребали именно с целия арсенал. Но стъкленият съд най-вече ни впечатлява, защото това не е в практиката на православието", допълва проф. Попконстантинов.
Дали воинът е бил болен или ранен и какво е било значението му за живота в духовната обител, специалистите тепърва предстои да анализират.
Островът, който е най-големият по нашето Черноморско крайбрежие, крие още много тайни. От няколко години той е обявен за национален природо-археологически резерват. Интересен е не само с манастирския комплекс, но и с богатата си флора и фауна. На Свети Иван и на съседния остров Свети Петър гнездят над седемдесет вида птици, част от които са изключително редки. Тук се намира и най-голямата популация на сребриста чайка.
"По-интересна е другата изключително застрашена популация на най-голямата колония на подземен заек, която се намира тук на острова. Тук има и други интересни видове - много морски орли, сега са заселени и токачки. И много растения, които можем също да наречем ендемични, или характерни за субтропичните средиземноморски зони", обяснява Цоня Дражева - директор на Регионален бургаски музей.
По проект на Министерство на културата островът ще бъде цялостно проучен, реставриран и консервиран, а по европейски програми ще се кандидатства за превръщането му в атрактивно туристическо място.
Островът вече е привлекателен за летовниците, които често наемат лодка за разходка до пристана, за да плуват на спокойствие или да запечатат красотите му за спомен.
