Наши учени разкриха един от гените на клетъчното стареене-въпрос от ключово значение за медицината. Така българите приближават човечеството до желанието му да се намеси и да забави процесите на клетъчна смърт. Учените обаче категорично опровергаха публикуваната сензация, че са открили ключа към вечната младост. Петя Стефанова се срещна с ръководителя на откривателския екип, професор Ивайло Търнев.
След десет години упорита работа, професор Търнев и екипа му имат новини от световно значение.
"За откриването на гени, свързани с три наследствени заболявания. Тези открития показват интересни патогенетични механизми, фундаментални, свързани с функцията на човешката клетка, с програмираната клетъчна смърт... ", обяснява проф. Търнев.
Като невролог, проф.Търнев изучава две наследствени заболявания - мускулна дистрофия и невропатия. От години обикаля страната, за да издири и опише родословието на фамилии, които носят такива гени. За да стигне накрая до 5 и 14 хромозома. И до това, че виновният ген за невропатията, е намесен и в един от етапите на клетъчната смърт.
Откритията на българите имат висока научна стойност, за което говори и фактът, че са публикувани в най-авторитетните журнали по генетика на човека.
- Едновременно с това някои заглавия, които се появиха във вестниците профанизират научното откритие и по някакъв начин обиждат нашия труд. Търсят някаква евтина сензация.
- Кое не е вярно?
- Не е вярно, че е открит генът на вечната младост. Има открит ген, който е свързан с клетъчния енергиен обмен, който участва в процесите на клетъчната смърт.
Според невролога обаче най-важното откритие е генът за вродената глаукома - много тежко заболяване, водещо до слепота.
"В момента в цял свят, след нашата публикация всички офталмолози изследват техните пациенти и търсят дефекти в този ген. Освен, че се диагностицира заболяването, причините за него, това създава възможност и за пренатална диагностика в семействата, да гарантираме здраво поколение".
Така медицината вече може да предложи профилактика на още три генетични заболявания при бременни, от рискови семейства. Освен пренаталната диагностика обаче, откриването на гените отваря вратата за търсене на генна терапия - медицината на бъдещето.
На фона на финансовата и технологична мощ на световните университети българският принос е значителен, за изненада на мнозина.
"През последните 15-20 години в България се разви много, на солидна основа, неврогенетиката и това доведе до много сериозни научни открития. В България са открити седем гена. Ние вече сме конвертируеми като учени", смята професорът.
