Улисани в ежедневието, като че ли сме позабравили традициите си. Забравили сме кои обреди са християнски и кои - езически. Забравили сме дори защо и как Свети Георги се превръща в светец. всъщност има десетки версии за това. Една от тях ще разкаже етнологът Георги Краев. От него ще разберем и дали ритуалът за колене на агне е езически, защо жените са обречени да нарушават космическите забрани и още много интересни неща от българските народни вярвания.

"Свети Георги бил малко овчарче, такова келяво детенце и си пасял стадото на една ливада. Насред ливадата имало едно голямо дърво, а на дървото имало люлка. В люлката имало детенце. По едно време детенцето започнало да плаче и понеже Гошко бил добро момче отишъл и му покрил личицето на детенцето със зелени листа да не го прежуля слънцето.

В това време дошла майката на детенцето, която била самодива, а самодивите са огромни, огромни и тя започнала да го пердаши. "Ааа, мамо не го бий, той е много добро момче, защото така и така направи...А, така ли, казала майката и му дала да суче от силата. И му казала я вдигни сега тоя камък, той не успял да го вдигне. Втори път сукал, повдигнал леко камъка, трети път - вдигнал камъка и го метнал през 9 планини в десета. Еее, казала самодивата, ти вече си юнак, няма какво да правиш повече като овчар, трябва да ходиш да търсиш други юнаци и да премерваш своята сила. Тъй ли, казал Георги, добре, ще тръгна и ще си меря силата". Вървял вървял, вървял и стигнал до едно село, цялото в черно.

Само една старица плетяла нещо. "Добър ден, бабо. Добър ден, момче. Какво така вашето село, какво му се е случило? Ооо, ти да видиш как пострадахме. Имахме много хубави момички, но една ламя в езерото се извъди. И всяка година ни взима по едно детенце, по едно моме. Ето сега настана време за най-хубавата, за чорбаджийската дъщеря. Чака си тя там на езерото и чак когато я изаде ламята, чак тогава ще ни позволи да си налеелм вода...Оооо, казал Георги, ето сега значи моят подвиг". Отишъл и гледа момичето нагиздено, като за Гергьовден направено и няма я ламята той, поседнал така, положил глава в скута й и заспал. В това време се чула страшна врява, т.е. идвала ламята и тогава момичето проплакало и една капка капнала върху лицето на Георги. И той скокнал, извадил меча си и с един замах отрязъл и трите глави на ламята и от този ден българите празнуват деня на Георги, който от този ден станал и Светец".

- Как протича един ритуал на колене на агне на Гергьовден?
- На източната страна на къщата, която е белосана за Великден се носи агнето, което рано - рано е закичено с венец и свещичка на рогчето. Бащата на къщата, чорбаджията, той коли агнето. Кръвта трябва да удари на изток, защото ето тази кръв именно е в чест на бога и е в чест на слънцето, на онзи, който е нашият дарител, който ни дарява за това, че сме вярващи, трудолюбиви, не само вярващи. Тогава с тази кръв се прави, както на Великден първото яйце, се прави кръв на детенцето, тя е за здраве. И забележете как всъщност тази кръв и бялата стена всъщност правят добрата стара мартеница.

- В крайна сметка излиза, че каквито и да сме европейци, и колкото и да спазваме изискванията за хуманно отношение към животните, този ритуал да се коли агне е християнски, а не езически - да се коли животно?
- Не може да се каже кое е езическо и е кое е християнско. То е българско народно християнство, това. То е много сложен диалог между онова, което е християнството и което са древните български обреди и обичаи. От този диалог се пръгва едно невероятно чудо, което е именно народното, фолклорното християнство.

- Не изкривяват ли тези нови тълкувания на древното?
- Фолклорът не познава изкривяването. Всеки разказ си е башка, всеки разказ си е за себе си. Но фолклорът не познава такива неща, напротив, той е един огромен пъзел, една невероятна система, в която всяко нещо може да намери своето място. Всеки разказ може да се включи към друг разказ и да стане един безкраен празник от разкази.

- На всички от големите ни празници и на много от малките си измисляме по нещо, което не трябва да правим. Не трябва да метем не трябва да перем. Това прави ли ни мързелив народ или всички не трябва да ги правят тези неща?
- Не, в никакъв случай не ни прави това мързелив народ. Дейността, работата е разделена по пол. Мъжете правят това, желите правят това. Ако вие се вчетете в обредния календар на българите ще видите, че забраните са предимно за жените. Те не трябва да втършат, те не трябва да метат, те не трябва да перат, защото зад този тип дейности се крият митологични представи. Представите на древния човек са за подредено и неподредено, за хаос и космос. Ако ти започнеш да метеш на този празничен ден, значи ти ще нарушиш космоса и ще направиш хаос от този космос, а когато има хаос, най-често пада градушка, най-често има неплодородие по нивите, най-често се раждат лоши деца и т.н. и т.н. Днес ние наричаме тези практики суеверия.

- А защо за жените са забраните? За да ги нарушава жената ли?
- Да. Защото жената по принцип в представите на древните е така да се каже в отрицателна позиция. Тя е онази, която е сбъркала, която е ръфнала ябълката, която е забраненият плод, и благодарение на това дядо Господ ни прогонва, прогонва дядо Адам и баба Ева на земята, а вие дамите сте наследнички на баба Ева, а ние мъжете...

- Ние сме осъдени да нарушаваме Космоса?
- Да. Но също така сте и осъдени да го сътворяввате, защото вие сте избрани да превръщате онова, което носи вашият съопруг в къщи във култура. В онова невероятно чудно нещо, което в крайна сметка ни прави българи.

- Добре. Значи ли обаче това, че съвременната жена нарушава задължително законите?
- Аз по-скоро говоря за онези земеделски времена, когато съврменната домакиня е по-скоро градски тип стопанка. Тогава когато градът е по-скоро от селски тип. Така че нека не бъркаме. Днешната стропанка - тя има безкрайно много задължения, за да си позволи да не чисти. И може преспокойно да извика някого да й изчисти.

Какво още разказа етнологът Георги Краев можете да видите в прикаченото видео.