За шестима българи и техните семейства Гергьовден не е повод за празник, а кошмарен сън. На 6 май 2004 година Либийският народен съд произнесе "смърт" за Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинеца Ашраф.
"Те причиниха разпространението на инфекцията, която доведе до смъртта на повече от един човек" - е мотивът за най-тежкото наказание. Петя Стефанова припомня някои от най-драматичните моменти за осъдените медици.
"Смъртна присъда" - Този вик смрази кръвта на милиони хора по света.
След години на мъчения, съдебни перипетии, местене от един затвор в друг, българските медици и палестинският лекар Ашраф са осъдени на смърт заради умишлено заразяване със СПИН на стотици либийски деца и заговор срещу Джамахирията.
България ги подкрепи. Кампанията "Не сте сами" помогна за превръщането на казуса с медиците в световен. В продължение на месеци навсякъде виждахме трите цвята за солидарност с българите - жертви на тираничен режим.
30 хиляди души се събраха на концерт на площада в столицата - с една кауза – "Не сте сами".
Джордж Майкъл, Бианка Джагър, Силви Вартан - световни имена приеха като своя каузата на българските медици.
Молихме се за чудо. Пред трите чудотворни икони на Божията майка, хиляди пожелаха сила и спасение за осъдените на смърт.
И чудото стана. Те пристигнаха на летище София в утрото на 24 юли, 8 години след началото на техния кошмар - на борда на френския президентски самолет и във височайша компания.
Ако бяха екзекутирани, навярно щяхме да ги канонизираме за светци. Те обаче се върнаха...
Оказа се, че 20% от българите не подкрепят помилването на медиците. Други 40% се надигнаха срещу компенсациите и помощите, които бившите затворници трябваше да получат в родината си. Върху несправедливо осъдените се изля вълна от негативизъм.
10 години след като сестрите не работят в Бенгази, там деца продължават да се разболяват от СПИН.
