На Коледа bTV ви разказа за 24-годишния Краси, който е изоставен от родителите си, заради родилен дефект на горната устна. Без работа и близки момчето едва преживяваше из софийските улици. Един непознат обаче прие Краси като собствен син. На Коледа тапицерът Румен си пожела на да събере пари за операция на момчето. Сбъдна ли се тази мечта?
Историята на майстора и неговия чирак
звучи почти като приказка: "Аз самият не съм от богато семейство, и горе-долу съм изпитал на гърба си недоимъка. Животът не ми е бил прекрасен, дето има една дума".
Преди повече от 20 години Румен Гоцев започва да чиракува при стар софийски майстор. Днес той самият е майстор тапицер. Преди да срещне Румен, Краси живее в изоставен автомобил. Една вечер е нападнат от група младежи. Тогава майсторът подслонява момчето в ателието и започва да се грижи за него, както за собствения си 19-годишен син.
"Виждам го тука, досега не е изпадал в такива състояния да го гледаш да реве тука като малко дете. Вика: "Аз ще умра, никой не ме поглежда, само ме бият навсякъде! Само ме гонят!". Е, такива работи! Просто ме заболя това нещо. Не мога да гледам нещо подобно срещу себе си и да не направя нищо.
Днес Краси помага в тапицерското ателие. Докато се опитва да му предаде занаята си, майстор Румен мечтае да намери пари за операция на момчето: "На практика май стават чудеса. Така се оказа поне в случая с Краси. Като се обадих по телефона да се свържа с вас, не бях сигурен, че нещата ще стигнат чак до тук. Но явно стават чудеса".
Четири месеца след последната среща с екип на bTV тапицерът Румен не е по-богат. Той продължава да работи по 12 часа на ден в малкото си ателие, скрито в центъра на София. Днес работилницата просто е по-слънчева.
На 10 март Краси е подложен на операция
за отстраняване на дефекта, който му пречи да бъде като всички останали. "Доцент Анастасов от пловдивската болница "Св. Анна" го оперира. Много леко го понесе и той. Така, доста успешна действително се оказа", казва Румен.
Д-р Юрий Анастасов е част от екипа на Асоциацията на децата с вродени лицеви аномалии. Освен да помага на пациентите си, той посвещава последните 20 години на борбата с несъвършенствата в системата: "Човещината, подходът към всеки случай индивидуално, е нещо, което не коства много усилие и е въпрос на обществена реакция, Много от тези пациенти всъщност страдат от лошата информираност на обществото и подхода към тях".
Краси вече не живее в тапицерското ателие
Самостоятелен е и не се притеснява от външния си вид. Единственото, от което има нужда, е работа и помощ от логопед.
"Сега в момента ходи, само че той ходи пак по някаква клинична пътека. Той трябва да ходи поне три пъти в седмицата - той ходи веднъж в седмицата, което е нищо", обяснява Румен.
Освен тапицера и доктор Анастасов, хората, помогнали най-много на Краси носят имената Трифон, Леви, Мая, Теодора и Любомир. За тях той не е просто една щастлива великденска история. Дай боже, да стават чудеса и за в бъдеще и да има повече добри хора, пожелава си д-р Анастасов.
