Всеки ден не е Великден и неслучайно тези дни обикновеният хляб се заменя със сладки козунаци. Тъй като пазарът е залят с всевъзможни видове, много от които със съмнителен произход и химически добавки, Петя Стефанова откри едно от малкото места, където приготвят козунак с истински продукти - както са го месили нашите баби.
Всъщност цялото тайнство трае близо шест часа и повечето хлебари пристъпват към замесването на козунака с голяма доза притеснение. Признава го и Цветелин, въпреки че вече има 12 години опит в пекарната: "Защото това е като държавен изпит при нас хлебарите - правенето на козунака. Но пък притеснението не ме е карало да се отказвам и да не пробвам, да не експериментирам".
Майсторите споделят, че им е омръзнало от боклуците, които все повече заливат пазара с цел по-голяма и сигурна печалба. Използват само истински, качествени продукти. Дори брашното си мелят сами, вместо да го избелват по химически път.
"Килограм брашно стига за три козунака, жива мая, четири яйца, 200 грама качествено масло и олио, а не маргарин, 200 милилитра прясно мляко, фруктова вместо бяла захар, кората от един лимон. Вкусът на козунака е тънкост", признава Цветелин.
"Трябва да има качествени суровини, а да не са заместени - например яйцата с яйчен прах, мляко на прах. Никакви подсладители - това за нас е закон. Което се вижда и в крайния резултат", добавя той.
Все повече производители на козунаци използват суха мая - по-лесният и евтин вариант. Хубавият козунак обаче се получава с жива мая, категорични са пазителите на традицията. Друга съществена грешка, според Цветелин, е смесването на маята със сол:
"Маята се прихваща с брашно и захар. В никакъв случай сол! На много места съм виждал да я прихващат със сол, а това унищожава маята!".
Всеки един хляб, колкото по-бавно се прави, толкова по-вкусен става. "Минимум, един козунак, го правим за четири часа, което за някои е доста като време, но това е, че вече крайният резултат е по-различен от всеки друг."
