Големи количества опасен цимент са внесени в страната от началото на годината. За това алармираха от Българската асоциация на циментовата индустрия. Според тях, циментът е внос от Турция и съдържа канцерогенния елемент шест валентен хром. Какво се крие зад сложното име на това вещество и има ли опасност за здравето ни?
Хромът е метал. В природата по-често съществува под формата на съединения. Може да бъде вдишан, погълнат или да проникне в тялото след пряк контакт с кожата.
"При едномесечния контакт с хромови съединения може да се развият астматични пристъпи и това да доведе до една инвалидизация на пациента. При непосредствения контакт върху кожата да се развият язви, алергичен контактен дерматит или екземи. А канцерогенният ефект - възможността от развитие на рак на белите дробове и на околоносните кухини", каза доц. д-р Таня Кунева, Център по професионални болести в Медицински Университет – София.
Заради тези свои качества, от 6 години в Европейския съюз хром 6 е забранен при производството на цимент или циментови продукти в отношение 2 десетохилядни от процента. (2ppm). Според членовете на Българската асоциация на циментовата индустрия обаче, от началото на годината в България се внася цимент с по-различно качество.
"Изследвахме общо 27 проби, половината от тях в независими лаборатории - две в София, една в Атина и една в Германия. Всички те показаха много висока концентрация на хром - от 10 до 120 пъти и повече. Първоначално не повярвахме, защото нормите надхвърляха всичко, което някога сме виждали", съобщи Александър Кар, председател на Българската асоциация на циментовата индустрия.
По данни на Асоциацията, от началото на годината от Турция са внесени 80 хиляди тона цимент с канцерогенно съдържане, което е около 15% от количествата на пазара. На 30 март производителите уведомяват Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда и водите, както и други отговорни институции. Резултат все още няма.
„В някои случаи се смесва турски цимент с български в силозите на бетонните възли. Като например забелязвани са турски бетоновози до силозите на бетонен възел, който предлага със сертификат от български производител цимент на пазара на едро”, каза Владимир Старирадев, изпълнителен секретар на асоциацията.
Ако българският цимент струва 180 лева, то турският се продава за около 155 лева за тон. Според родните производители, като страна извън Европейския съюз, Турция не изисква от производителите си специални инсталации за намаляване съдържанието на хром. Това прави турската продукция по-евтина. Има и други различия.
"Би трябвало да има посочен производител на цимента - той не е посочен. Би трябвало сертифицирането за това, че тази продукция отговаря на изискванията на законите на ЕС би трябва да бъде направено от институция, акредитирана за това в страна членка на ЕС. А всъщност турската продукция се сертифицира от турската асоциация на циментопроизводителите. Тоест, те сами сертифицират себе си", посочи Старирадев.
Докато държавните институции и българските производители изяснят дали турският цимент причинява рак, лекарите са сигурни, че подобен сценарий може да се окаже пагубен за строителните работници в страната дори след 30-40 години
"Необходимо е да не се влага този цимент, да не се използва, а не след това след 20-30 години да се сещаме, да правим проучване - нещо от типа на това, което стана с азбеста. Преди 30-40 години той масово се използваше в строителството, доказа се, че е канцероген, сега е абсолютно забранено, но все още има панелни жилища, в които азбестът продължава да съществува", каза доц. д-р Кунева.
Екипът ни се свърза и с фирми вносителки на турски цимент. Неофициално те отговориха, че според техни лабораторни анализи, циментът от южната ни съседка е напълно безвреден. Според тях, компаниите от Българската асоциация на циментовата индустрия се опитват да отстранят конкуренцията, защото турският цимент бил по-качествен и евтин. След едночасово съвещание, фирмите вносителки отказаха официален коментар по случая.
