Преди броени дни един българин се завърна от експедиция до трите най-високи върха в Африка. Освен разказа за изключителното пътешествие, алпинистът и учен в Българската академия на науките - Боян Петров, донесе от „черния" континент и животински екземпляри, непознати на хората до сега.
Биологът сам е събрал животните на височина около 5000 метра над морското равнище. Ето какво разказа Боян Петров:
"Цял живот съм мечтал да видя животните, които ги гледам тук в музея - зебри, лъвове, антилопи...И ето виж там тези всичките неща как тичат свободно в саваните на Африка".
След като изкачва най-високите върхове на 4 континента и участва в екстремни експедиции - включително до смятания за едно от най-смъртоносните кътчета на планетата - К2 в планината Каракорум, в началото на февруари тази година Боян заминава за Африка.
"В Африка беше абсолютен кошмар придвижването с градския транспорт. Това са около 50 човека чернокожи и ние двама бели на последната седалка. 48 часа в поза, която не ти дава възможност да си отпочинеш. Така че, ние 2 дена пътувахме, после 2 дена се възстановявахме буквално", разказа Боян.
В Африка той пътува заедно със съпругата си. Биологът е диабетик, но болестта не му пречи по време на похода. Това, което спъва експедиция през териториите на Кения, Танзания и Уганда е непрекъсната молба за бакшиши. Около 800 долара и множество предмети от екипировката са подкупите, дадени на носачите. Според Боян обаче, заради срещата с дивите животни, усилията си струват.
"Маймуни в Африка, почти като катеричките тук. Основната ти загриженост всъщност е да се грижиш за багажа си. Оставиш ли някъде раничката ти, има шанс там просто една маймунка да се появи от някъде, да щипне нещо от багажа - иди я гони после в гората - абсолютно ненамираемо е", разказа ученият.
Освен отровни змии, стада от лъвове и слонове, на "черния континент" Боян отблизо наблюдава и последиците от промените в климата:
"Сателитните снимки от преди 50 години показват едно голямо снежно ледено поле на всичките върхове - на Килиманджаро, на Рувензори, а в момента те са останали едно малки парченца лед. Този лед няма да бъде до 30 години там въобще".
Според българския учен, топенето на ледените шапки по линията на Екватора вече се отразява на живота в Африка:
"Чешмичките в Африка се заключват с катинарче. Тоест, не можеш да отидеш да си сипеш водичка, а просто собственикът на водата живее някъде, където ти трябва да отидеш, да го помолиш да ти отключи катинарчето на водичката, да си сипеш, и тогава вече да си продължиш по пътя".
По време на експедицията Боян изкачва трите най-високи върха на Африка. Първенец е Килиманджаро с 5895 метра.
"Но Рувензори е планината, която за мен ще остави така най-интересни спомени и с радост бих се върнал още 4-5 пъти там. Това е на границата между Конго и Уганда. Там извира река Нил.
Тя е непрекъснато в облаци. Това са едни мистични планини, в които 5 дена ходиш с гумени ботуши, газиш в кал, блата, тресавища, скачаш от туфа на туфа, за да се намокриш по -малко.
Обстановката се сменя почти непрекъснато - 5 минути е мъгла, 5 минути слънце", сподели алпинистът.
Върховете Килиманджаро, Маунт Кения и Рувензори не случайно интересуват българските изследователи. Пещерите и планините са неизследваните кътчета на планетата, които все още пазят нови, непознати за хората видове.
"Със сигурност съм събрал поне един - два нови вида за науката. Д-р Берон, който е моят началник, е бил там вече и в момента две животни носят неговото име. Но аз съм сигурен, че ще оставя моето име от планината в Рувензори или от Маунт Кения, където събрах много интересни дребни животинки", сподели още Боян Петров.
"Колега вече ми каза, че със сигурност има интересни бели стоножки, които живеят в мъха под кората на дърветата. И това съм го събирал на 3500 метра в близост до една от малкото хижички там. Това всъщност са епруветките, с които аз там съм събирал. Всяко едно си има етикетче, височината, мястото, на което съм го събирал.(...) Това са охлюви, паячета и дребни бръмбарчета, които съм събирал на Килиманджаро между 3900 и 4600 метра височина. Паячетата ще ги обединя в една епруветка, охлювите ще отидат в друга епруветка, дребните бръмбърчета в трета епруветка, и така всяка една от епруветките ще замине, бръмбарите - за колегата, който се занимава с бръмбари, охлювите са за колегите с охлювите".
След експедицията на Боян, Националният природонаучен музей има най-богата колекция на дребни животни от високите райони на Африка.
"Всичките наши материали се съхраняват в 70% спирт, така че да не са чупливи и в същото време да се съхранят със столетия. Когато се открие нов вид той при нас се обозначава с червени капачки. Нарича се холотип. Типовата серия означава, че в музея се съхранява, индивида, по който е описано това животно. По предварителни данни мисля, че има поне 100 такива холотипа, които се съхраняват в нашия музей. От тук са били описани, дето се вика от тука тръгва познанието за светя в тях".
В сряда от 16.00 часа в Националния природонаучен музей Боян Петров ще разкаже на всички желаещи още любопитни подробности от експедицията си в Кения, Танзания и Уганда.
