„Аз кога ме осъдиха на смърт. Какво можеш да мислиш - че няма излизане. Тогава каквото кажат, вършат. Бях се предал. Очаквах да се изпълни присъдата. Така стана, че се смени властта”, споделя Илия. Разбрал обаче, че няма да я изпълнят.
„Една вечер след вечерна проверка, през шпионката падна една бележчица вътре. Прочетох я - циганче, не се бой, ти си помилван на 30 години, отърва смъртната присъда. На сутринта отвори старшината килията и ме черпи, че съм останал жив”, разказа Комуниста.
23 години по-късно Илия излиза предсрочно за добро поведение. И, оказва се, не съществува за демократична България, освен като листче с излежана присъда.
„Ходих при социалните. Подиграват ми се. Искат ми документи. Знаят, че нямам лична карта. Иначе все едно не съм никой”, казва Илия. Едно от първите неща, които прави, е да подаде документи за лична карта. За него сега това е нов живот.
„Да преживееш смъртна присъда, после 22 години затвор и сега неочаквано - на свобода. Това е много страшно за мен”, казва мъжът. Излизал в отпуски два пъти за по три дена. Всичко му се сторило различно - не имало сегашните ресторанти и барчета.
Животът в затвора бил тежък
„Има всякакви хора. Има неграмотни. Има такива дето като им кажеш нещо, не те разбира. Как ме изкараха в общежитието се запознах с други хора и бях на бариерата на затвора и имах контакт на бариерата. Научих се културно да общувам. Почнах „моля", какво обичате, заповядайте. Повъзспитах се. Почти целият затвор излезе и влизат наново. Аз ги изпращам. Затворът се изпразва, аз съм си там. Все едни и същи се въртят”, каза Илия. Усетил демокрацията със стачките: „Търсихме си и ние правата. Битовите условия... да е като хората”.
Как намира България сега?
По-я бива, по-интелигентна некак си... Сега като гледам тия коли, като влязох имаше само „Жигули” и „Москвичи”. Сега тия са като самолети”, каза Комуниста. Не е заключвал врата откакто е в затвора. И още му нямат доверие да му дадат ключ.
„Безработен, без пари, без нищо. Ако не е жена ми, аз съм на улицата. И съм им благодарен на жената и синовете, че не съм им помагал, и не съм им дал нищо, те се съгласиха да ме приемат. И се е борила самичка толкова години да ги отгледа, да ги възпитава. На нея съм й много благодарен, че не ги е оставила, както аз ги оставих”, каза Илия.
Когато влязъл в затвора, жена му била на 29. Сега е на 55 години.
„Ами, аз какво да правим, нали имаме деца. Ще го прибера заради децата. Вижте какви внуци и синове имам. Какво да го правя”, каза Мария. Видяла го в затвора след 15-тата година.
„Нямах възможности. Деца ли да гледам, него ли. След 15-тата година отидох, казах на децата и те почнаха да ходят”, разказа жената.
Той си бе добър някога и сега си е същият
„Тогава пиян и така. Иначе помага много. Даже и пере. Ама тогава греши, всеки човек грешава”, каза Мария.
„Това стана случайно, пиянска история. На улицата, пред неговия дом. Те 6 човека, ние двама, пияни. Дразнихме се, ама за какво и аз не мога да обясня и стана боя и убийството”, разказа Илия. Според Мария присъдата си била справедлива „щом е отнел човешки живот, а сега не ги и съдят”.
„Мен така са решили, така са ме съдили. Намериха ме за толкова лош, от Правец ми докараха началник от МВР-то, обществен обвинител, за да ми дадат смъртна присъда. Ни ме знае, ни ме познава... справедливо ли беше?!” , каза Комуниста. Сега се страхува най-много от живота:
„Няма работа, няма нищо, как ще се живее, как ще е преживява. И като видят колко съм лежал в затвора, кой ще ме вземе на работа... Няма”, каза Илия.
