Най-интимната кореспонденция между вожда Георги Димитров и първата му съпруга Любица Ивошевич, водена в моментите, когато той е в затвора или в емиграция, е събрана в книгата "Любов през решетките”.
"Те си позволяват да говорят за еротичните си трепети, за това, че са по-удовлетворени или неудовлетворени. Люба например в едно от писмата казва: "В мен чувството на жена блика, то иска да бъде задоволено, да бъде удолетворено". Нещо много, много нестандартно за времето в началото на 20 век, за което става дума в тези писма", обясни ст.н.с. д-р Цветана Кьосева – зам.-директор на НИМ.
Любица Ивошевич пристига в България в началото на 1902 година от Сърбия и живее в различни градове. Запозвнава се с един от основателите на Българската социалдемократическа партия - Михаил Кантарджиев, и не след дълго сключва брак, който продължава не повече от година. След раздялата им тя се премества от Ямбол в София и започва да шие бельото на българския хайлайф в най-известният моден салон по онова време. Финансово независима, начетена, пламенна комунистка и поетеса, тя се влюбва още от пръв поглед в Димитров. И въпреки неодобрението на неговото семейство, те се венчават през 1906 година.
До 1918 г. Георги Димитров и Любица живеят на ул. "Козлодуй" 32. След семеен скандал те се преместват на ул. "Опълченска" 66. Причината за смяната на жилището е друга жена, която Люба заварва със съпруга си. Преместването спасява за кратко техния брак и те изживяват още малко щастливи моменти. Впоследствие ревността на Любица ескалира, подклаждана от факта, че Димитров наистина има богат любовен живот в страните, в които е изпращан от Коминтерна.
"Нейният живот с Георги Димитров е много тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Той е или по синдикална и партийна работа, или е нелегален, или се укрива, или е в затвора. Особено в емиграция той почти не се свърта на едно място. Непрекъснато обикаля цяла Европа. Люба не може да роди дете. Живее в едно тежко обкръжение на едно консервативно, патриархално семейство, каквото е семейството на Георги Димитров", обясни Кьосева.
През 1923 г., след погрома на Септемврийското въстание, се налага Любица да емигрира. Тя скрива цялата кореспонденция в къщата на ул. "Опълченска" 66. През 1949 г., когато музейните работници влизат в къщата, откриват всички писма между нея и Димитров.
"С изключителна точност той събира всяко листче, той си води дневник, дори бележка, която е написал до Люба "купи ми еди-коя си книга” или "купи ми едно пиле и ми го опечи", защото и такива бележки има – всичкото това е запазено", каза д-р Кьосева. "В едно от писмата си до Люба той казва "Люба, пази тези писма. След време по тези писма ние ще възстановим нашата любов отново."
Около тези писма се разкриват и много тайни. През май 1933 г. Любица се хвърля от високите етажи на московски хотел.
Георги Димитров е роден в евангелистко семейство. Въпреки, че е комунист и атеист, той сключва два църковни брака - не само с Люба, но и с чешката еврейка Роза Флайшман през 1948 г. по настояване на дълбокорелигиозната си майка. Година по-късно по негова заповед са осъдени на доживотен затвор много църковни служители, включително и неговият пастор, който го венчава.
"Това е единственият българин, който съумява да обедини левите сили в цяла Европа, в Америка, в Аржентина в името на една идея – борбата срещу фашизма. Кой български политик е постигнал това? Измеренията на Димитров са световни и в това е неговата заслуга към света. Когато намерих тези писма, аз си казах, че този човек е бил и безкрайно емоционален, много земен, много човечен. Струва ми се, че всеки млад човек, ако прочете тези писма, ще види за какво става дума, защото в забързаната епоха с всичките ни проблеми, ние дори не се сещаме да кажем на човека до нас "Обичам те”, каза д-р Цветана Кьосева.
Георги Димитров умира на 2 юли 1949 година в Москва. И макар да има официална версия, все още неговият край е обвит в мистерия. След разрушаването на мавзолея той е погребан до семейството си в католическия парцел на Централните Софийски гробища.
