Посещението на директора на ОЛАФ беше по-скоро опит да се покаже, че нещата се променят. Друг е въпросът каква е ефективността от подобни срещи. Нямаше конкретни дискусии по време на посещението на генералния директор на ОЛАФ - Франц-Херман Брюнер. Това заяви Тихомир Безлов в предаването "Тази сутрин".
Той допълни, че ни очакват и други подобни посещения. Според него има много форми, под които фирмите да се възползват както от европейски средства, така и от българския бюджет. Има много конкретни събития, свързани с източване на средства, които не стават публични, но тепърва ще се появят.
Много от предприсъединителните фондове се усвояват от фирми, близки до властта. Тези фирми обикновено получават достъп до средствата, независимо кой е на власт.
Проблемът е, че при разследването няма почти никакви последици
В България няма конкретен случай на източване на средства, който да е завършил с присъди и наказания. Единственият такъв случай е дошъл отвън – случаят "Стойков–Николов", обясни още експертът от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите му има и други подобни случаи, но за тях само се появяват фрагменти в медиите и те биват подминавани с мълчание от държавните институции. Огромният проблем, който очевидно прави впечатление на всички, е, че обикновено много от проектите и средствата, които се усвояват, са свързани с напълно легално получаване на тези средства.
Очакванията на Европейския съюз са конкретни резултати. Това, което интересува европейските институции, са конкретни присъди и конкретни хора, които да отговорят на въпроса какво се случва с парите.
Според Безлов настоящото правителство няма време да даде отговори на въпросите на Европейския съюз, а и няма интерес от такива отговори.
Цялото интервю
Водещ: Сега казвам "Добро утро" на Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията.
Тихомир Безлов: Добро утро.
Водещ: С него ще продължим темата за знаците на властта през почивния политически сезон. Като начало – какъв знак излъчи с посещението си у нас шефът на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер?
Тихомир Безлов: Безспорно правителството се опитва да бъде активно в комуникацията си с европейската администрация. Според мен това беше по-скоро опит да се покаже, че нещата се променят. Друг е проблемът как бе показано, каква е ефективността на подобни срещи и ред други въпроси, които се задаваха встрани от срещите. Сега аз имам малко скептично отношение към подобни летни посещения и подобни напрегнати програми, които се организират на един висш европейски администратор.
Водещ: Защо?
Тихомир Безлов: Очевидно беше, че в много отношения посещението беше демонстративно. Очевидно беше, че някакви конкретни дискусии нямаше. Тоест, в крайна сметка, ако се опитаме да намерим допълнителна информация, която не се появи по медиите, но която се дискутираше сред участниците в срещата, че в много отношения срещите са предизвикали дори раздразнение сред част от делегацията по отношение на теми и на начин, по който са организирани.
Водещ: Защо бе направено това демонстративно посещение, според вас - да размаха пръст?
Тихомир Безлов: Не, както видяхте нямаше някаква каквато и да е конкретика в посещението. Според мен – това беше едно от типичните PR организирани срещи, в които не е ясно точно каква е целта на тези срещи.
Водещ: Пиар за Брюнер, Пиар за правителството?
Тихомир Безлов: Пиар за българското правителство според мен.
Водещ: Затова, че се работи.
Тихомир Безлов: Аз предполагам, че ще има и други подобни посещения, доколкото разбирам планирани са подобни срещи. Но това не е според мен темата как се прави организация на отношенията с европейската администрация, а според мен – много по-сериозната тема е какво реално се случва, какво реално се прави по очевидно сериозните тежки криминални събития, на които сме свидетели.
Водещ: Все пак малко преди това посещение на шефа на ОЛАФ излезе докладът за злоупотребите и т.н., продължават да излизат такива разкрития, ето още три фирми, които са под прицела на експертите, което стана ясно вчера. Темата е сериозна.
Тихомир Безлов: Има много конкретни събития, които, за съжаление, не стават публични, които предполагам, че тепърва ще се появят, предполагам, че това също ще бъде част от политическия сблъсък.
Водещ: Събития, за които вие имате информация.
Тихомир Безлов: Които се коментират, за които се знае повече или по-малко. Имам предвид фирми, проекти и т.н.
Водещ: За източване на средства говорите?
Тихомир Безлов: Думата "източване" не е конкретна. Има много и различни форми, под които вие може да се възползвате, включително европейски средства, много по-често средства от българския бюджет, но по редица причини те са свързани. Имах предвид следното, казвайки за ситуацията, за съжаление ние нямаме нито един конкретен случай, който да е завършил с някакви присъди, наказания, по-сериозни разследвания. Това, което се е получило, имаме един единствен случай, който дойде отвън, макар че започва от България...
Водещ: Случаят "Стойков–Николов".
Тихомир Безлов: Да. И десетки други, за които се появяват само фрагменти в медиите и които биват подминавани с мълчание от държавните институции.
Водещ: Защо? Как да си го обясним, че у нас няма такава информация.
Тихомир Безлов: Според мен, огромният проблем, който очевидно прави впечатление на всички, включително и в Европейската комисия, сред висши администратори и политици в Европейския съюз в конкретни страни, които по една или друга степен са засегнати техни интереси, това, което прави впечатление е, че обикновено много от проектите, много от средствата които се усвояват, са свързани с формално легализирано получаване на тези средства, които при един анализ на какво седи под фирмите, какво седи под проектите, се вижда, че става дума за определени кръгове и съответно за хора, които често пъти използват ...
Водещ: ...близки до управляващите.
Тихомир Безлов: Да. И това е, бих казал, не само с това правителство. Много от предприсъединителните фондове започнаха да се усвояват точно от такъв тип фирми. Типичното за тези кръгове от фирми или лица, които притежават мрежи от подобни фирми - те обикновено успяват да решат проблемите си независимо кой е на власт т.е. получават достъп до тези средства независимо дали едно или друго правителство. При разследването обаче няма почти никакви последици.
Водещ: Какви са конкретните очаквания на Европейския съюз и неговите служби към българското правителство?
Тихомир Безлов: Брюнер го каза относително и ясно, макар и не прекалено брутално, че иска резултати. Това, че ние правим огромни списъци от мерки, това, че правим различни програми, това, че осъществяваме обучение не решава проблемите. А това, което интересува европейските институции е конкретни присъди, конкретни хора, които да отговорят на въпроса къде са парите. Основният въпрос е какво се случва с европейските пари.
Водещ: Как мислите, дали това правителство на тройната коалиция ще успее да отговори на този въпрос, да даде някакви резултати в тази насока до края на мандата си?
Тихомир Безлов: Моята хипотеза е, че първо времето е малко, второ няма интерес от засягане на източниците, които са финансирали част от политиците, част от фракциите, които имаме в тази коалиция. Така че моята хипотеза е, че това, което ще се случва е, че ще продължат срещите, ще продължат списъците от мерки, програмите за борба с различните такива негативни коментари, които има в Западна Европа, но просто няма интерес да се случи нещо, което да засегне конкретен интерес.
Водещ: Вие до какво политическо ниво сте стигали в схемите, които сте успели да извлечете във вашите изследвания?
Тихомир Безлов: Когато започнем да разглеждаме един случай обикновено виждаме, че има съвсем конкретни усвоители на тези средства, които често може да са напълно неизвестни фирми и лица. Но над тези лица и фирми обикновено има някаква политическа закрила. Това, което се случва е, ако погледнете полицейски структури или данъчни, митнически такива, там има един вид цензура - какво може да се разследва, на кое може да се посяга. Много типичната позиция на един български, независимо дали ще е полицай или данъчен инспектор е, че определени фирми не бива да се засягат, не бива да се коментират.
Водещ: В тази връзка можем ли да говорим за Николов, Стойков или за случилото се в пътния фонд?
Тихомир Безлов: Не, аз казвам по принцип, независимо какъв сектор ще засегнете. Обикновено самият факт, че даден криминален лидер, авторитет се среща с политически личности означава, че той не бива да бъде закачан. По него не се работи, по него се избягват се правят всякакви мероприятия и съответно този човек, естествено за него няма нищо щом не се работи по него, обикновено последицата е, че той може да си позволи да се представи в своите криминални среди като човек, който може да осигури защита. Съответно това му носи допълнително власт. Така, че това е една безкрайна тема за начина, по който е сплетен нашият подземен свят с политическата власт.
Водещ: Тези крупни бизнесмени дали успяха да очистят бизнеса си?
Тихомир Безлов: Въпросът не е дали те са легализирали бизнеса, също въпросът не е възможна някаква справедливост. Това, което е по-критичното, според мене, и с по-сериозни последици е, че те продължават да правят бизнеса си по стария начин. И всъщност това, което се случва с европейските санкции ми дава надеждата, че вероятно ще започнат да се променят практиката за този тип брутално нарушение на закона. В същия момент, в който Брюнер беше в София, може да направим един списък на хотели по морето, които в момента се строиха, нарушавайки драстично законите и в същия момент, в който ние дискутираме какви мерки да вземаме, научаваме, че тези хотели получават своите разрешения, получават своите възможности да нарушават законите с различни проекти.
Водещ: Все пак да кажем това, зад политическите партии стоят ли бизнесмени, които са свързани с престъпна дейност.
Тихомир Безлов: Зависи какво наричаме престъпна дейност. Всяко нарушение на закона е някакъв вид престъпление.
Водещ: Корупция, наркотрафик?
Тихомир Безлов: В хората обикновено не им харесват такива крайни форми на престъпление като наркотрафик. Това е най-избягваната, най-рисковата форма и обикновено с този тип бизнес се занимават маргинализирани криминални групи. Обикновено директни връзки с хората, които се занимават с политика няма. Макар че има твърде много риторика, твърде много обвинения. Моят опит с различни изследвания, които сме правили е, че това е по-скоро сензационност, спекулация, отколкото конкретни контакти.
Водещ: Факт е тези практики, наред с купуването на гласове по време на избори, наред със знаковите отвличани, на които станахме свидетели последно време са част от нашето ежедневие вече?
Тихомир Безлов: Да, това, което ми направи впечатление на последните местни избори и след това на частичните, които се проведоха през пролетта. Очевидно е участието на криминалния контингент в осигуряването на гласове, очевидно е, че има финансиране, което е свързано с криминален бизнес. Друг е проблемът, че дори и традиционните политически партии използват подобни форми на финансиране, на купуване директно на гласове от началото на демокрацията в Българи. И в момента, в който се появиха нови участници тогава изведнъж темата купуване на гласове, съответна част и на криминални структури започна да става известна тема. Ако погледнем преди 10 можем да видим същото, което виждаме в момента.
Водещ: Има ли шанс да се отървем това явление, за което говорим купуването на гласове - този знак за бедност и за политическа апатия?
Тихомир Безлов: Аз съм доста скептичен, че ще има някакви радикални промени по ограничаване на тези практики. Струва ми се, че тези избори, които предстоят ще бъдат много по-ожесточени. Може би съм много песимистичен.
Водещ: И много по-платени.
Тихомир Безлов: Да, много по-скъпи.
Водещ: С пари от Европа.
Тихомир Безлов: Не, не става въпрос за пари от Европа, макар че виждаме, че дори темата европейски пари участва в последните местни избори. Ако си спомняте, имаше ваши такива журналистически разследвания, които имаше запомнящи се кадри от типа - ето тук САПАРД, ФАР и ще си лапкаме, което беше действително, според мен, най-добрата илюстрация за крайностите, до които стигнахме.
Водещ: Не сте оптимист, напротив, смятате, че явлението ще за задълбочи.
Тихомир Безлов: Да, за съжаление.
