На 9 октомври Израел наложи пълна блокада на всички гранични пунктове с Газа, с което отряза електричеството и доставките на вода и храна за над 2 милиона души. Последва  остра международна реакция и опасения от хуманитарна катастрофа. След интензивни  дипломатически усилия на 21 октомври първите камиони с помощ влизат в Газа през граничния пункт с Египет.

Газа се превръща в гробище за деца. Всеки ден се съобщава за стотици убити и ранени момичета и момчета. Общият брой на жертвите вече е над 40 000 хиляди.

Опасенията от разрастване на конфликта впрегна дипломатическите усилия на Съединените щати и регионалните сили за сключване на сделка между „Хамас“ и Израел за прекратяване на огъня и освобождаването на заложниците.

„Когато говорим за Газа след края на войната, няколко неща трябва да са много ясни. От една страна - Газа не може да бъде управлявана от Хамас. Това само ще е предпоставка за втори 7 октомври. От друга - Газа не може да бъде окупирана от Израел“, коментира Антъни Блинкен.

Година след атаката на „Хамас“: Насилия и убийства, довели Близкия изток до ръба

Войната създаде по-голяма несигурност за бъдещето на региона, а мирът все още не се вижда на хоризонта

През ноември влезе в сила единствено досега временно примирие.  Освободени бяха 105 израелски заложници и 240 палестински затворници.

Още в началото на войната, в знак на подкрепа към Газа, атаки срещу Израел започнаха свързаните с Иран групировки в района.

Обстрелът от „Хизбула“ в Южен Ливан към Северен Израел принуди 60 хиляди израелци да напуснат домовете си. Хутите в Йемен пък предизвикаха криза в Червено море с нападения срещу търговски кораби. На 17 ноември плениха кораба "Galaxy Leader" с двама български моряци на борда - Любомир Чанев и Данаил Веселинов. Те и до момента са в ръцете на хутите.

През април напрежението ескалира след атака по иранското посолство в Сирия. Убити бяха висши командири на Иранската революционна гвардия. Техеран обвини Израел и две седмици по-късно отвърна с масирана ракетна атаката.

И още повече през август и септември. Първо с убийството на политическия лидер на Хамас Исмаил Хания в Техеран, а след това с взривяването на хиляди пейджъри и уоки-токита на членове на Хизбула. Освен бойци, сред убитите и хилядите ранени са цивилни.

„Лекувахме един след друг пациенти. Нараняванията бяха навсякъде - очи, лица, ръце“, казва Елиас Джрейд очен хирург в Бейрут.

Надежда Нейнски: Израел печели войната, но не и мира. Възможна е „дипломатическа совалка“

Случилото се на 7 октомври е огромна травма, каза бившият външен министър и бивш посланик

В същия момент Тел Авив обяви новата си военна цел – връщане по домовете на 60-те хиляди израелци на север. Започнаха въздушни удари по "Хизбула" и беше убит лидерът ѝ Хасан Насрала. Израелски военни пресякоха границата. Иран отговори с ново въздушно нападение.

„Ние сме в разгара на трудна война срещу иранската Ост на злото, която иска да ни унищожи. Това няма да се случи!“, заяви Нетаняху.

„Израел е кръвожаден узурпатор, който не проявява милост към жени, деца, мъже, стари и млади. Нека го поставим на мястото му“, посочи иранският президент Масуд Пезешкиян.

Въпреки стотиците призиви за примирие в Близкия изток и протестите по цял свят международните организации остават блокирани, а мирът – все по-далечен мираж.