На 7 октомври 2023 година терористичната атака в Израел постави началото на нова кървава страница в историята на Близкия изток.

Виктория Петрова ни среща с един баща, който тогава успява да оцелее и да защити семейството си. Терористите нападат неговия кибуц, убиват десетки от неговите съседи, а други отвличат.

Точно преди година семейството на Елад е събудено от вой на сирени, който ги предупреждава, че има ракетен обстрел от Газа. 15 секунди - толкова време имат да отидат до скривалището.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Около 11 часа нахлуха в къщата. Чувахме ги как чупят и крещят "Алах е велик" и "смърт за евреите". И в този момент, започнах да изпращам съобщения до всички, търсейки помощ. "Те са още тук, пращайте хора, пращайте хора", разказва Елад.

Следват 11 мъчителни часа, между живота и смъртта, а помощ не идва. Заедно насред зверствата са с малката си дъщеря и съпругата си.

Оцеляват. Напускат разрухата в кибуца им Нир Ам. През следващите 12 месеца предприемат едно, както го нарича Елад "дълго пътуване". Местят ги на север, после за известно време са в Европа, след това се прибират в Израел, сменили са 7 апартамента, а сега ги откриваме в едно село.

„Опитваме се да построим живота си отново, или поне някои аспекти от него, да намерим къде да живеем, общността, да си възвърнем бизнеса, който рухна след 7 октомври“, коментира Елад.

„Според власите следващия юли би трябвало да можем да се върнем в нашия кибуц. Това е ориентировъчно. Но въпросът е дали се чувстваме сигурни, а това много зависи от ситуацията , как ще се развие войната, ще трябва да искаме и да видим“, казва още той.

Година след атаката на „Хамас“: Насилия и убийства, довели Близкия изток до ръба

„Сутринта на 7 октомври сигналът, че има ракетно нападение, ме изплаши, но истински страшното дойде, когато влязоха в къщата ми, и затова и сега ракетните удари не ме плашат много. Което не е добре - би трябвало да изпитваш страх от ракетно нападение“, споделя мъжът.

„Дори след атаката, когато още цялото зверство беше доста пресен спомен, а лошите новини прииждаха всеки ден, не искам да кажа, че бях депресиран, но омаломощен. Когато дъщеря ти има нужда от теб, ставаш и продължаваш“, допълва Елад.

Дали ще се върне в кибуца, не е сигурно, но че ще остане в Израел със семейството си е категоричен.

Разказва историята на дядо си, който е живял по времето на нацистка Германия и е един от оцелелите от Холокоста. Казва, че сега има места в Европа, които са прекрасни за евреите, но не се знае какво ще се случи в бъдеще.

„Нещата се развиват доста бързо. Германия също е била едно от най-добрите места в Европа, където да живеят евреите, но виждате как всичко се променя. Когато си малцинство, ставаш лесна плячка за всеки, който иска да те използва политически и т.н“, коментира Елад.

Година след атаката на „Хамас“: Насилия и убийства, довели Близкия изток до ръба

„На финала урокът, който трябва да вземем от историята, е, че трябва да бъдем независими и да можем да се защитаваме. Това е нещо, което дълбоко мисля и чувствам и се борим за него“, казва той.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш