Последната минута на месец юни 2012 г. ще наброява 61 секунди. Това ще позволи на универсалното време, определяно от атомните часовници, да компенсира избързването си спрямо времето, измервано чрез земната ротация, съобщи Франс прес.
Следователно при координираното универсално време, което е наследник на средното гринуичко време, преминаването от 30 юни към 1 юли ще стане не в 23 ч., 59 мин. и 59 сек., а в 23 ч., 59 мин. и 60 сек.
„До 1972 г. времето се определяше от астрономията - за да се разбере колко е часът, се гледаше положението на звезда - Слънцето или друг небесен обект, спрямо Земята”, заяви Ноел Димарк от Парижката обсерватория. Днес времето е определяно и измервано с помощта на атомни часовници, които са много по-стабилни в сравнение с астрономическото време.
Няколкостотин часовници, ползвани за определяне на международното атомно време, измерват вътрешните промени в цезиеви атоми, въз основа на които една секунда може да включва близо 10 милиарда малки деления. Прецизността е толкова голяма, че подобна вмъкната секунда може да има само веднъж на 300 милиона години, отбеляза Димарк.
Макар международното атомно време да е постоянна величина, времето, определяно от "земния часовник" не е еднакво. Земната ротация е подвластна на редица случайности, като приливната сила, свързана с Луната, промените на ветровете и др. Така едно завъртане на Земята около оста й през август е по-кратко с една-две милисекунди, отколкото през февруари.
Времето, отмервано чрез ориентацията на Земята, в края на краищата се отклонява спрямо атомното време. За да се избегне възможността разликата между едното и другото време да стане прекалено голяма, международната общност и по-специално Международната служба за изчисление на въртенето на Земята (IERS) реши да добави една секунда към координираното универсално време.
Когато разликата доближи 0,9 секунди, службата обявява тази прословута вмъкната секунда няколко месеца предварително, само на 31 декември или 30 юни.
