В Мароко книгите са мостове между поколения и съдби. От най-стария действащ университет в света във Фес през лабиринтите на медината в Рабат, където един човек вече половин век ежедневно посвещава времето си на силата на думите, до отдалечените села в Атласките планини, където знанието вдъхва надежда за по-добър живот на десетки жени и техните семейства. Истории, в които всяка страница отваря нов път и свързва различни светове.
12 века по-късно мисията на Фатима ал-Фихри да осигури достъп до знание и възможности там, където ги няма, продължава друга жена в Атласките планини. По сухите, червени склонове на тази отдалечена област се намира Риад, изолиран сред няколко села и служещ като остров на надежда за местните жени.
За много от тях, въпреки възрастта, всеки ден е посветен на учене и самоусъвършенстване: усвояване на нови знания, изграждане на вяра в себе си и изучаване на занаят. Всичко, което им дава шанс да променят живота си.
„19% от жените тук са неграмотни. Те не умеят да четат и пишат. Това е нещо, за което те са страдали много, защото представете си, съвсем до скоро те не можели да четат тетрадките на децата си или когато хванат такси – надписите на табелите. Когато разбрах тази част от историите им, реших, че трябва да им помогна да станат грамотни. Когато започнахме, бях много изненадана от жаждата им за знания. Не, ще се поправя. Не бях и изненадана от желанието им да учат, а от способността им да възприемат нещата с такава бързина. Днес всички могат да четат собствените си имена, знаят основите и продължаваме напред“, казва Мажда Беккали.
Бекали е френска парфюмеристка с благороднически корени от Фес. Вдъхновена от изкуството и традициите на детството си, тя фино преплита мароканското наследство с френската изтънченост.
„От двете страни на къщата ми има по два дуара. Дуарите са много малки села. Забелязах, че съседите ми нямат доходи. Това много ме изненада, тъй като те имат много важни умения в няколко области. Мислих си и за моята баба, която винаги тъчеше. Реших, че традиционното тъкачество е нещо, което умеят, а аз бих могла да се погрижа за техните килими да се продават. Днес това, което излиза от ръцете им е на международния пазар и 100% от приходите се връщат при тях. Всяка една от жените тук е с много силен характер, въпреки че често съм ги виждала и много тъжни. Те пазят много трогателни лични истории. И тъй като ми приеха много добре в техния регион, аз исках да им помогна по свой начин. Мога да ви разкажа, например, историята на Хада“, разказва Беккали.
„Хада е жена, която идва от Сахара. Родена е в оазис, наречен Скоура, който е един от най-красивите оазиси в света. Тя е родена в бедно семейство, без ток, без вода, само с това, което земята им е дала. Омъжила се е много млада за мъж, който не е познавала. Отвели са я в Казабланка. Съпругът ѝ не може да говори и не може да чува. Тя е тази, която е поела ръководството на семейството. Отгледала е детето си сама, благодарение на бизнес с нюха си, но и с много пестеливост. Тя, както и другите жени, стават всяка сутрин в 5 часа. След утринната молитва започва грижата за животните. След това приготвят закуска за семействата си. Като свършат още няколко домашни задачи, към 9 часа идват тук. Закусват заедно и след това започват работа. Опитвам се да им създам среда, в която не е просто работно място, а и социална общност, където могат да се усетят близки, да споделят. Толкова са свързани, че от приходите си заделят общи пари, които служат при нужда за някой“, споделя Беккали.
Докато се луташ из лабиринтите на медината в Рабат, можеш да срещнеш както продавачи на плодове, така и кралски особи, осъзнаваш, че тук се крие една необикновена образователна институция. В малко пространство, ръководено от човек без диплома, но с мъдрост, осезаема с всеки поглед и дума, знанието се предава от душа на душа, съхранявайки живата традиция на учене и общуване.
Мохамед Азис е на 77 години и израства без близост със своите биологични родители. От ранно детство най-дълбоката му любов и най-голямата болка са свързани с книгите. В продължение на 50 години, всяка сутрин той изважда книга по книга от своя прозорец към света, а всяка вечер ги връща.
„Започнах, защото много обичах книгите. Открих, че има много книги, които вече бях прочел. Баща ми почина, когато бях на 6 години. Отгледан съм от чуждо семейство. Те се грижеха за всичко, включително да имам достъп до книги. Много харесвах диалозите, както и илюстрациите в детските книжки. Те разпалиха любовта ми към четенето. Ако родителите са грамотни и умеят да четат, това отваря пътя на книгите до децата. Аз пътувам през тези книги всеки ден, макар и само през редовете, чувствам, че познавам много хора от други континенти, например от Азия. Също така мисля, че четенето е подобрило начина, по който общувам с хората от различни страни, които посещават града ми и самият мен тук. Най-много клиенти имах през 60-те и 70-те години, но сега забелязвам, че мъжете са спрели да четат. В момента повечето пазаруващи книги са жени. Те започнаха да се открояват с много по-силен интерес към книгите. Аз не съм единственият, който продава книги. В града има още 20 или 22. Читателите обаче са малко и издателите намаляват поради тази причина. Тук имам много ислямска литература, но също много харесвам френската и английската литература, както и всичко свързано с политиката“, казва Мохамед.
„Хората много често ме питат, кое е най-ценното нещо за мен. Винаги отговарям. Знанието. Не съм прочел всички книги, които виждате тук, но повечето от тях, да“, добавя той.
„Обичам исторически книги. Сред любимите ми книги е и "Клетниците" на Виктор Юго. Обичам поезията на Ал Mутанаби, както и творбите на Ахмад Шукри и Низар Кабани. Книгите тук нямат цена. Хората сами оставят колкото преценят.“
Мохамед седи неподвижно с часове сред планините от книги, без да търси внимание или да подканва някого. Просто чете и оставя звука от прелистването на книжните страници да привличат тези, които имат нужда от тях?
Коя е най-красивата дума, която сте открили?
Ще се опитам да отговоря, като цитирам един аят от Корана. „Само Аллах знае, кога ще дойде последния час. Той изпраща дъжда и знае, какво е скрито в утробите. Никой не знае, какво ще сполети утре и къде ще настъпи смъртта му.“ Думите в Корана, а и не само в Корана, често са многопластови, а скритата им мъдрост принадлежи единствено на Аллах. Затова с почит и разум трябва да подхождаме към търсенето и тълкуването на знанието във всяко негово измерение. Така, че не мога да отговоря, коя е любимата ми дума, защото думите са многолики.
Как четенето на тези книги оформи погледа Ви към случващото се днес?
Най-важното за едно общество е да достигне до разбиране за своята същност. За пример, ще припомня значението на термина „политическа икономия“, което е в противовес на наблюдаваното днес. Някога политиката беше водеща пред икономиката, а сега често е обратното. И там, където икономиката изпреварва политиката, справедливостта обикновено липсва. Ще добавя още нещо. Колкото повече четеш, толкова повече получаваш. Повече идеи, които разширяват кръгозорът ти и те правят по-отворен към хората. Ако спреш да четеш, спира и движението на идеите, а връзките ти с околните се променят. Това е правилото и същността на културата. Според мен не е възможно човек просто да бъде умен, без да чете. Книгите ти дават толкова много различна информация. Смятам, че рисуването, например, е талант. Като по-млад, обичах да рисувам. Не знаех как. Не съм го учил, но често го правех. Това е талант. И когато говорим за изкуство, можеш да си добър, без да четеш. Но ако искаш да постигнеш повече, само талантът няма да ти е достатъчен. Тогава ще имаш нужда и от книгите. Те са тези, които могат да преборят невежеството. Но не и бедността. Коранът разглежда бедността по различен начин от традиционното разбиране. Бедността е грях. Защо? Защото ако не вярваш в Бога, ти ще бъдеш беден. Не беден на пари, а на знание. А дали един човек ще бъде щастлив или не, е отново свързано със знанието. Защото с него идват решенията, например, в медицината, в това да си здрав, което е част от щастието. Примерите за връзката между щастието и знанието са много.
Ако бях изоставил тази малка стая с книги, щях да съм пропуснал още една нова среща в живота си, като днешната. Често определям своят труд тук с този на земеделците. Те постоянно трябва да работят, да се борят. Тяхната борба не е въпрос на период. Ако са се захванали с земеделие, това продължава през целия им живот. Но знаете ли, всъщност най-важното е работата. Защото когато човек работи, той движи тялото си и получава желание да се храни, да живее. Спомням си една притча, която са ми разказвали като дете. Един земеделец на смъртния си одър събрал децата си и им дал последни наставления. След това им признал, че притежава съкровище, но не разкрива какво точно е то.Защото всеки трябва сам да го намери и оцени. Децата обещали да търсят съкровището, но отложили търсенето до есента и се върнали към земята и ежедневните грижи. Когато най-сетни открили нещо, те го засадили. След 5 или 6 години хората започнали да забелязват, че от това съкровище са поникнали много клони, символ на растеж, преобразяване и бъдеще. Истинските богатства се крият в труда, постоянството и вярата, че усилията ни ще се увенчаят с подове, дори ако резултатите не са веднага видими.
Вашата библиотека ми изглежда много мистериозна, дори древна. Мислите ли, че тя притежава собствена душа?
Това не е просто библиотека, това е моята съкровищница.
Какво Ви крепи да продължавате всеки ден, толкова много години?
Това, който ме държи толкова дълго, би го сравнил с ученето да летиш. Не мислиш къде ще кацнеш, важни са волята, уменията и желанието за да успееш да излетиш. Нали ме разбирате? Чувствам това като моя мисия, която още не е завършена и трябва да продължи. Всеки ден съм тук, без прекъсване.
Почти една четвърт от хората над 15 години в Мароко (24.8%) не могат да прочетат или напишат своето собствено име. Това означава, че приблизително 7 милиона и половина души (7.4) в страната са неграмотни. Те са невидими в недостъпен за тях свят. Но образованието носи силата да освети живота им. Мисията на Фатима Ал Фахри преди векове, мисията на Мажда в атланските планини днес, както и тази на Мохамед от Рабат е една и съща. В Мароко борбата с неграмотността е борба за човешко достойнство.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
