Остров Кихну се намира в Балтийско море, на около 10 км от Естонския бряг.
Тук живеят приблизително 600 души, а до острова се стига чрез ферибот, който пътува няколко пъти през деня.
Кихну е известен като последният оцелял матриархат на Европа.
Още с първата стъпка по тази земя потъваме в безвремие. Поемаме по островните пътища на стоп, с малък бус, пълен с усмихнати пътници.
Зад волана е жена. Уверена и тиха, тя самата е като разказ за живота на острова. Всяка къща тук функционира като малка ферма. А нашето пътуване води към дома на Маре Матас – жената, която ще бъде нашите очи и сърце на това място.
„Майка ми е от континенталната част на Естония, а баща ми – от остров Кихну. Затова много рано започнах да усещам разликите между двете култури. Ние сме етнически естонци, но животът на острова и този на континента се различават значително. Дори езикът тук е различен, говорим естонски диалект, който хората от континента невинаги разбират“, казва Маре Мaтас, културен антрополог.
Жителите на Кихну имат голям късмет по време на Втората световна война, защото тяхната култура не е напълно унищожена – за разлика от други малки естонски острови, където живеят шведски общности. Когато руската армия навлиза в Естония през 1944 г., те бягат към Швеция и никога не се завръщат. Така страната губи една много ценна крайбрежна шведска култура.
Последната голяма депортация в естонската история е през 1949 г., когато над 20 000 души са изпратени в Сибир. Но морето предпазва хората от Кихну, защото депортацията се провежда през март, когато леденият път вече започва да се топи и извеждащите не успяват да достигнат острова. Така никой оттук не е изселен. Това е една от причините местната общност да оцелее и благодарение на това културата и корените ѝ се съхраняват.
Маре Матас като културен антрополог се интересува от хората, живота и традиционната култура на остров Кихну и как може да се съхрани това уникално островно наследство.
„Общността тук в много отношения напомня на кланова структура. Най-точното определение за това мислене е „колективизъм“. На континента аграрното общество традиционно е по-индивидуалистично – така е било в миналото, а и днес. Тук обаче този модел се е запазил. Днес вече не е толкова лесно – силният натиск на урбанизацията се усеща навсякъде, и в България, и в Естония. В резултат все по-трудно се намира работа в провинцията. Младите хора се стичат в големите градове, в т.нар. златни кръгове. В Естония това са Талин и Тарту. Провинцията постепенно обезлюдява. Най-голямото ни притеснение е как да спрем този процес. Не можем да съхраним културата, ако тук няма хора през зимата. Лятото е привлекателно – за почивка и ваканции, но за да оцелеем, трябва да има критична маса жители и през студените месеци. Иначе в бъдеще може да останем без училище, детска градина и всичко онова, което е нужно, за да задържи младите хора тук“, обяснява Матас.
През 2014 г. френски журналист е посетил острова през февруари – в най-студеното и тъмно време на годината, когато след пет следобед вече настъпва мрак.
„Тогава изпълнявахме важен зимен обред, с който отбелязваме средата на зимата. Той забеляза, че активният живот на острова е в ръцете на жените. Всичко, на което стана свидетел, беше ръководено от тях, и така достигна до заключението си. По това време глобализацията вече поставяше под въпрос устойчивостта на културата ни, а неговата статия в „Ал Джазира“, споделяна по цял свят, обяви Кихну за „последното матриархално общество“ – термин, използван за пръв път тогава“, разказва културният антрополог.
По думите ѝ матриархат в класическия смисъл на острова няма, Кихну е патрилокален.
„Например при брачните церемонии булката отива в дома на младоженеца. Наследствената система винаги е била равнопоставена и народните ни песни разказват именно за равенство между мъже и жени“, уточнява Матас.
Ресурсите на острова винаги са идвали от морето. През XIX век мъжете работели на товарни кораби и търгували с камък, в Съветската епоха риболовът бил основен поминък, а в трудни моменти оцеляването зависело и от лова на тюлени.
Отсъствието на мъжете, заети с работа в морето или в чужбина, налага жените да поемат всички важни функции на сушата. Макар Кихну да не е изцяло матриархално общество, именно жените са съхранили местната култура и традициите, които движат живота на острова. А статията на френския журналист и последвалите публикации се оказват ключови за привличането туристи, които са жизнено важни за оцеляването на Кихну.
Остров Кихну е живо огледало на многоликостта в нашия общ европейски дом. Във времена на несигурност корените са невидимата сила, която ни държи изправени. Да ги съхраним означава да запазим ценността на нашия свят.
Целия филм гледайте във видеото!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
