В Германия нашумя историята на студент по изобразително изкуство, който работи в интензивно отделение за болни от коронавирус.
Младежът рисува картини от реанимацията и представя пандемията под друг ъгъл.
За Симон връзката между медицина и изкуство е най-естественото нещо на света. Изкуството винаги е носел в себе си, започва да рисува още като дете. Баща му е лекар и той приема медицината просто като професията на родителя.
Докато съдбата не обърква плановете му. Завършва образованието си за медицински работник и започва работа в германска болница. Следва и изобразително изкуство и така започва да запечатва на платната си всичко, случващо се в болницата.
„В моите картини основният фокус не е върху пациентите. Да, виждаме ги понякога, но те не са основното. Акцентът е върху това, което се случва, какво преживявам. Аз рисувам моите картини, изследвайки какво се случва“, споделя Симон Сържасентана.
Рязко в живота на Симон навлиза коронавируса. Той преобръща всичко. Дългите часове дежурства затварят плътно вратата към изкуството, докато негови колеги не му подават отново ключа.
И така там, където приключват новинарските картини от болницата, започва изкуството на Симон. Но то е различно, защото младият мъж е част от този пъзел, а не само посетител.
„Това, което вплитам в моите картини, е, че аз съм част от всичко това, става дума и за мен. Затова мога да покажа тази близост, която цари в болницата. Мисля, че ако не си част от всичко това, е невъзможно да го постигнеш. Мисля, че картините ми създават това усещане, че показват всичко такова, каквото е – отвътре“, казва още Симеон.
В началото той е притеснен дали картините му няма да бъдат възприети като спектакъл, възкръснал от трагедията. При първата си изложба пред колеги и приятели изпитва страх как ще възприемат те творбите му.
И така без да си даде сметка, Симон открива вдъхновение във време, когато повечето хора са го изгубили. С картините си пренася във вечността тези, превърнали се в символ на години, които никой от нас не очакваше да преживее.
„Моите картини показват хората от болници, хората под маските, кои са те всъщност. Не съм предполагал, че с картините ще уловя важен за историята момент, но се радвам, че мога да го покажа от близо, от моята перспектива, като някой, който е част от цялата тази история“, смята Симон.
Може би и в този момент Симон е в болницата, за да запечата с фотоапарата си миг, който след това ще оживее на платното. След години, когато всичко това свърши, да ни накара да си спомним за хората, помогнали ни да се изправим на крака.
