Според специалисти духът на Българската армия се подържа от два символа – музика и знаме. Общоизвестен факт е, че в петте войни след Освобождението няма пленено българско знаме.
А с бойните маршове на уста българските воини удивяват света и сътворяват чудеса от героизъм. Кои са най-известните маршове на българската армия?
Писани по цигарени кутии в окопите, родени от подвизи и храброст, те са неотменно до войниците на първа линия. Те са бойните маршове.
Миналото на героичните ни ноти крие много истории. Написани са над 500 български маршови песни, голяма част от тях от български автори, завършили европейски музикални училища. За баща на българската маршова песен е определен подполковник Александър Морфов.
"През военната си служба той създава повече от 40 бойни марша. 12 от тях са по негови текстове", разказа пред bTV Лилия Криворова, главен експерт от Националния военноисторически музей.
Като взводен командир на юнкерите и той се опитва да ограмоти музикално войниците.
Определян от историци за първи всеизвестен боен марш е "Шуми Марица". Той е адаптирана версия на немската войнишка песен Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren или "Когато войниците маршируват през града".
Първи я чува котленският учител Атанас Гранитски от унгарски оркестър в средата на 19 век в Шумен. Сам пише българското стихотворение, а през 1912 година Иван Вазов го редактира. "Шуми Марица" е български химн до 1947 година.
"Този марш получава бойното си кръщение в тежките сражения на българското опълчение при Стара Загора и на Шипка през лятото на 1977 г. По време на Сръбско-българската война тази песен се изпълнява като победоносен боеш марш, а след края на войната се превръща в първия ни национален химн", разказа Лилия Криворова.
По време на Първата световна война се утвърждава традицията всеки полк да има свой марш. Най-известната полкова бойна песен е "Велик е нашият войник". Композирана е за един ден през 1916 година от Михаил Шекерджиев по текст на подп. Константин Георгиев.
Оркестърът на 61-ва стрямска бригада е създаден през Балканската война с капелмайстор Дикол Илиев. От тогава досега оркестърът не спира да поддържа жив българския боен марш.
Със смяната на историческите епохи се променя и мисията на българската бойна песен. Вместо да поддържат бойния дух, днес маршовете крепят нашата гордост. Това, което няма да се промени обаче, е техният славен звук и героичност.
