Модерна нова сграда. Светли спални. Медицински център, място за разходки и чудесна гледка към планината. Не, това не е бъдещ хотелски комплекс. Това е затвор. Първият, който държавата ще строи от половин век насам.

Всички затвори у нас си приличат. Стените им са дебели, но се ронят от времето. А решетките превръщат килиите в клетки.

Повечето затвори у нас са строени преди Първата и Втората световна война. Най-старият – Софийският централен е на 113 години, а най-новият – този в Плевен е почти 60-годишен. Всички са като бездънна яма, в която през последните години потъваха милиони левове за ремонти и стотици хиляди за обезщетения на затворници, осъдили държавата заради нечовешки условия на живот.

През последните години обаче реалността зад стените се променя – бавно, но видимо. А част от промяната е и новият комплекс, който ще събере в едно училище за надзиратели, арест и затвор, какъвто не е виждан до момента. Поне не в България.

На 60 километра от София, в полите на Рила, в бившите военни поделения край дупнишкото село Самораново ще се издигнат стените на новия пилотен затвор. Чисто нов, триетажен, във формата кръст, с множество камери и зала за наблюдение, която ще дава видимост към всяка от килиите на осъдените.

Според проекта някои от разпадащите се сгради ще бъдат съборени. Други ще се ремонтират и руините ще се превърнат още в болница, кухня и специален център за обучение на надзиратели – с игрища, площадки за специални тренировки и басейн.

В комплекса са включени и сгради за неправителствените организации, и цехове, в които лишените от свобода ще работят.

Парите – малко над 40 млн. лв. лева  идват от норвежкото правителство с изричното искане сградата на затвора да е нова и по всички европейски стандарти – с нормални условия на живот и... без решетки по прозорците. По норвежкия финансов механизъм се финансират различни проекти в различни държави, а секторите са от енергийната ефективност и детските градини – до правосъдието и затворите.

Предстоящият строеж обаче предизвиква полюсни реакции в с. Самораново. Кметът Райко Цветков се притеснява от евентуални бягства на затворници с тежки присъди, тъй като комплексът ще е съвсем близо до селото. Други хора от селото не се притесняват.

Сигурността в комплекса ще бъде засилена с най-модерната охранителна техника, твърдят от правосъдното министерство. Прозорците ще бъдат със закалени стъкла. Камери, огради и сензори ще опасват не само комплекса, а и всяка от сградите вътре.

Новините за проекта и предстоящото строителство отдавна са прекрачили оградата и са пропълзели през ключалките на съществуващото от години затворническо общежитие.

В с. Самораново в момента има 130 лишени от свобода. 70% от тях са зад решетките заради провинения на пътя – шофиране без книжка, с алкохол или с наркотици.

В затворите у нас обаче винаги ще има рецидивисти - като крадците, които излизат и се връщат след всяко извършено престъпление. Ще има и такива, които не познават външния свят и предпочитат уюта на килиите. Все повече стават и онези, които приемат затворите като приют за бездомни. Което значи, че или са непоправими, или че системата не е успяла да ги промени.

Държавата е планирала някой ден да строи затвор и край софийското село Яна и административна сграда в столичния квартал Враждебна. Първо обаче се очаква да се обявят обществени поръчки за проектите в Самораново.

Според осъдените най-тежкото наказание е, че са далеч от всичко, което обичат. И че мечтаят за единственото невъзможно зад решетките – свободата. Експертите обаче припомнят, че държавата трябва да направи опит да ги промени. И че е длъжна да гарантира изпълнението на присъдите, произнесени в името на справедливостта и закона.