„Съпругът ми е един от многото миньори, които са пострадали в „Мини Бобов дол“, докато са изпълнявали служебните си задължения. 2003 г. е претърпял трудова злополука, където трябва да бъде изплатено – 5 500 лева главница с всички лихви. Моят съпруг е пострадал, колегата му тук, другият му колега, всичките са с трудови злополуки“, разказва Петя Тодорова.
Кирил Миладинов е бивш миньор с трудова злополука и вече 22 години не може да вземе своето обезщетение от 18 400 лева.
„1998 г. отивам първа смяна у рудник „Ораново“ на работа и ми пада буца, 7 часа съм бил в кома. Операция на панкреас от създалата се трудова злополука. Доказана“, разказва Кирил.
Сходна е и съдбата на неговия колега Георги Кастелов, който трябва да получи обезщетение за трудова злополука в размер на 9 000 лева: „Срутване и пострадах. Това беше 2005 г. Заведох дело, трудова злополука, осъдих ги и до ден днешен няма никакви резултати“.
„Работех като електрошлосер. Капсул детонатор. Пострадах с дясното око“, споделя миньорът Иван Иванов, който очаква близо 12 000 лева обезщетение за трудова злополука.
Може ли да си пострадал от трудова злополука, доказана със съдебно решение и да не получаваш парите от обезщетението вече 20 години?
Може в България. Старото държавно предприятие „Мини Бобов дол“ дължи на 200 миньори вземания за общо над 1 100 000 лева сочи списък с дълговете на фирмата. Поне 100 души от тях чакат пари от трудови злополуки, според проучване на служителите. Другите са от заплати и друг вид обезщетения. Чакайки парите, някои вече са починали от уврежданията си.
Животът на другите продължава да е белязан от трудовите злополуки, които са преживели.
„Правили са удължаване на гумена лента. И за да може тази лента да изкарва въглищата на повърхността се слага верига от двете страни на гумената лента. Тази верига се удължава, когато е необходимо. Една машина, която се казва "трисчотка", чрез нея се натяга тази верига. Трисчотката е от чугун, чугунът е крехък и трошлив. При натягането се чупи и едната част от трисчотката го удря челно в лицето. Припада у дома. Оказа се, че му е счупен десният синус. Стабилизирахме го в рамките да речем на около 2 години. Пие си таблетите, както е редно... 10 години след това той получи припадък у дома, беше в кома. Откарахме го в болница, казаха, че има посттравматична епилепсия. Тези 17 години три пъти се е случвало съпругът ми да губи работа, понеже работодателите му разбират, че той има епилепсия“, разказва Петя Тодорова.
Кирил е на 47 години и е инвалид със 70 процента нетрудоспособност след срутване на въглища в рудник „Ораново“.
„Работим и ме махат от работа... „Ти си с пенсия, ти получаваш пенсия, това е. Ти си болен”. (А пенсията е) 200 лeвa. 200 лeвa за къде да са? За ток, вода или за храна? И пак не искат да ме пенсионират като миньор да си вземем, оти аз съм си вече и на възрастта, мои набори се пенсионираха. Инвалидна пенсия и това е“, споделя Кирил.
„От датата на злополуката до датата на изплащане. Към днешна дата 17 години… И отвсякъде в България ни обясняват, че пари няма да получим - как чакаме пари от умрял човек. Държавата ли умря, кой умря? Ще ме чака ли мене 17 години държавата, ако имам да й давам пари?“, пита Петя Тодорова.
Защо се получава така?
Повечето от пострадалите миньори са със злополуки от периода до 2004-2005 г. Държавното „Мини Бобов дол“ ЕАД задлъжнява на доставчици и институции, а през 2012 г. е обявено в несъстоятелност. И все още дължи над 58 милиона и 700 хиляди лева на Националната агенция за приходите, ЧЕЗ, над 20 фирми и 200 работници, сочи списък с вземанията от тази година.
За пръв и последен път миньори получават малки части от очакваните пари през 2014 г., когато тогавашният синдик Людмила Лозанова успява да разпродаде и осребри имущество на мината. Други обаче не са получили нищо.
Петрана Любенова е съпруга на миньор с трудова злополука, станала през далечната 1985 г. Има да взима над 14 000 лева обезщетение.
„На 13. 03. 85 г. падна там някакъв - мергел ли се казва, в мината и го приплеска, удари го в таза. Лявото бедро на 2 счупено и така го докараха от Бобов дол в пернишката болница. Тука лежа близо 7 месеца на екстензия, от тоя стрес той получи диабет. Изгуби, намали зрението, изгуби слуха. Сега 14-та година на 13 март пак той почина, в болницата влезе от диабета, получи гангрена на крака. При обличането да го откарам до рентгена той почина. После по смъртния акт – тръгнал тромб. Той си даде живота за тая мина. От там заболе. От там остана и куц. Те не можеха да го оперират поради тая причина, че получи диабет“, разказва Петранка.
Пари от обезщетение се полагат и на друга вдовица на миньор - Йорданка Томова, чийто съпруг е починал два дни след трудова злополука.
Как държавната фирма „Мини Бобов дол“ задлъжнява през годините, е дълга история в развитие. Само преди 4 месеца Специализираният съд осъди условно бившия министър на енергетиката Румен Овчаров за безстопанственост на „Мини Бобов дол“ в периода 2006-2008 г.
Овчаров е обвинен за това, че умишлено не упражнил контрол върху дейността на изпълнителния директор на мината, а с договор за наем били прехвърлени изключителните права за добив на въглища на частната фирма „Ораново” ЕООД. От това, според присъдата, са настъпили вреди за държавата в особено големи размери – 16 милиона и 500 хиляди лева. Несъстоятелността на „Бобов дол“ и дълговете към работниците обаче нямали общо с този случай, според самия Румен Овчаров.
„Когато 2005 г. дойде на власт тройната коалиция, „Мини Бобов дол“ бяха практически в несъстоятелност. Към края на 2005-а задълженията на дружеството бяха над 40 милиона, загубите само за 2005 г. бяха 15 милиона. Дружеството губеше по 19 лева на всеки произведен тон. И синдикатите, и самите работници предложиха да отдадем мините под наем, активите на друго дружество, което беше доказало, че може успешно да експлоатира подземен въгледобив. Основният ангажимент на новия собственик беше разплащане на задълженията към работниците. Над 2 милиона неплатени заплати – те бяха разплатени още първите 3 месеца. Ние 2004 г. се опитахме да направим максимално възможното, за да спасим поминъка на хората и това се случи“, казва Румен Овчаров.
Задълженията на предприятието са от недостатъчна инвестиция в мините и неефективен бизнес модел в енергетиката, твърди Овчаров и обжалва присъдата си по делото за безстопанственост.
А „Мини Бобов дол“ ЕАД изпада в неплатежоспособност през 2009 г. с решение на съда след молба на фирма, на която дължи пари. Дейността на мините не е спряна, но нито дружеството, нито държавата като негов собственик, нито кредиторите предлагат оздравителен план.
Така през 2012 г. предприятието е обявено в несъстоятелност. Синдик трябва да разпродаде активите му, за да събере пари и да ги плати на кредиторите в установен ред. По закон най-напред се изплаща дължимото на банки с ипотеки и залози, ако има такива. После са разноските за заплата на синдика, охрана, технически сътрудник.
Едва четвърти по ред са вземанията на работниците. След тях чакат дълговете към НАП и други фирми. За 8 години обаче милионите левове задължения на мините почти не мърдат. Фирмата е сменила 6 синдика, а сега делото е спряно, защото завлечените с пари трябва да внесат 150 000 лева за разноски по събирането на средствата. Попитахме синдиците защо се стигна дотук. Никой от тях не пожела да застане пред камера.
Първият синдик на Бобов Дол ни отговори писмено:
„За краткото време, в което съм бил временен синдик, не помня за повечето неща, за които питате, а ако съм имал някаква информация и/или документи във връзка с това - те са предадени на колегата след мен”.
Вторият по ред синдик Димитър Богданов така и не отговори след запитването ни на служебната му електронна поща.
Третият синдик Людмила Лозанова е единствената, която е дала част от парите на работниците през 2014 г.
„В частична сметка за разпределение на суми № 4 са включени вземанията на работници и служители на дружеството... В изготвената от мен частична сметка за разпределение на суми № 4 съм разпределила на всички работници и служители пропорционално /съразмерно/ 33% от размера на техните приети вземания, тъй като събраната към онзи момент сума е била недостатъчна да удовлетвори изцяло вземанията им, които бяха над 1 200 000 лева”, заяви за bTV синдикът.
Лозанова ни пише, че е събрала парите след 89 търга за имущество на мините. С тях тя първо е платила дългове на чакащи от трети ред, т.е. охрана, технически сътрудник и др., а преди да напусне поста си през 2018 г. е оставила над 150 000 лева по сметката на фирмата.
След това назначен за кратко временен синдик на длъжност идва Елин Топалов, който на запитването ни отговори:
„Липсата на достатъчно парични средства в масата на несъстоятелността на „МИНИ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД ми попречи да удовлетворя вземанията на кредиторите, ползващи се с привилегия по т. 4.... Аз самият имам неудовлетворени вземания към „МИНИ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД – в несъстоятелност за възнаграждения като синдик на дружеството и за невъзстановени лични разходвани средства в размер на над 22 000.00 лв.”
Какво обаче се случва с оставените от Лозанова над 150 000 лева и защо колегите й след нея не напредват с изплащането на дълговете към работници и фирми? Това е проверила Агенцията за държавна финансова инспекция преди месеци. Неин доклад е установил съмнително високи платени суми за разходи по охрана и инвентаризация, както и опити за продажба на имущество на мините с пряко договаряне към определени фирми. Инспекторите са проверявали синдиците до края на 2019 г. и са предали доклада на прокуратурата за евентуално наказателно разследване, казаха за bTV от финансовата агенция.
В крайна сметка при встъпването в длъжност на последния синдик Румен Ангелов, през януари 2020 г. по сметката на предприятието е имало едва 100 лв.
Ангелов описва бъдещето на „Мини Бобов дол“:
„Производството по несъстоятелност на „Мини Бобов дол“ ЕАД- в н. може да се развие по два начина: първи, ако кредиторите на „Мини Бобов дол“ ЕАД- в н. не внесат сумата от 150 000 лева, необходими за покриване на разноските за бъдещото развитие на производството в срок до 06. 03. 2021 год., то съдът ще постанови... заличаването на дружеството като правен субект. Следващата възможност е да бъде възобновено производството, но затова трябва Национална агенция по приходите или друг голям кредитор, да внесе посочената сума.”
Т.е. ако бъде възобновено делото по несъстоятелност, синдикът ще може да продължи с оценка и продажба на имущество на мините, за да бъдат събрани пари, в това число задълженията към работниците. Ако обаче Мини Бобов Дол бъде заличена, миньорите и останалите кредитори няма да получат парите си.
Сагата с несъстоятелността на мините далеч не е единствена по рода си у нас. Десетки фалирали предприятия са в подобна безкрайна кома, а тя е причина за несправедливостите с дългове към работници, коментира икономистът Мика Зайкова.
„И Европейската комисия, и Венецианската комисия ей сега, макар че говори за конституция, в последния доклад обръща много сериозно внимание, че ние имаме проблем със закона за несъстоятелността, че той има много пропуски, че той позволява да се случват такива неща. Най-голямата беда е, че поправките в законите са лобистки поправки – не, защото законът трябва да се усъвършенства, а защото законът трябва да услужи някому“, казва Зайкова.
Десетки фалирали предприятия остават длъжници за милиони, а делата им за несъстоятелност са спрени, само защото кредиторите им не внасят такси за разноски и издръжка на синдика. Подобен е и случаят с предприятието „Евроманган“ край Добрич, което е в несъстоятелност от 2018 г. заради дългове от над 18 милиона и 900 хиляди лева и е с над 350 000 лева неизплатени заплати на миньори.
Вече 6 месеца фирмите, на които „Евроманган“ дължи пари, включително НАП и „Енерго Про“ не внасят сумата от 37 000 лева, съобщи за bTV синдикът на дружеството, а в това време хората не могат да си вземат парите. С процедурата по несъстоятелност в България често се злоупотребява, коментира запознатият с търговското право адвокат Георги Коев.
„Последиците, които обикновено се целят, логично са две. Едната е от тарикати, които трупат огромни задължения и в един момент, поставяйки се в положението или предизвиквайки някой да ги обяви в несъстоятелност, всъщност избягват това задължение от съда да погасят огромните си дългове. А другата възможност, която е, средство за тормоз – средство за унищожаване на икономически противници. Този, който може да осигури заплащането на синдика, не го твърдя, но теоретично е възможно, може да влияе върху процеса на несъстоятелност... Това може да е самият несъстоятелен бизнесмен, това може да бъде някаква част от кредиторите, обособена по собствени интереси“, смята Коев.
Процедурата по несъстоятелност в България не успява да защити интересите на работниците, смятат юристи и икономисти.
„Хората не могат да си получат нито заплатите, нито обезщетенията, ако има авария и има пострадали - както в Бобов Дол“, казва Мика Зайкова.
Миньорите от „Евроманган“ обаче могат да получат част от заплатите си от Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите, а тези от „Бобов дол“ с трудови злополуки – не могат, казаха за bTV от Националния осигурителен институт.
Причината е, че фондът не покрива обезщетения за злополуки. От принципала на мините - Министерството на енергетиката, също не предлагат решение. В отговор до bTV те изтъкват, че не могат да се месят в работата на дружества по Търговския закон, но и отказват интервю по въпроса как преди време държавата е допуснала предприятието да фалира и остави работниците без обезщетения. Безсилни се оказват и миньорските синдикати.
„Дори наши работници или колеги са предлагали да им съдействаме и сме им съдействали да получат нещо в натурално възнаграждение - въглища или подобни възможности – но когато едно предприятие е в ликвидация, в несъстоятелност, този, който го ръководи спазва закона, не точка по точка, ами и между редовете. И съответно резултатите са, без да има овъзмездяване на работника и служителя“, казва Александър Загоров от КТ „Подкрепа”.
„Най-младите, най-хубавите години аз съм си дал в „Мини Бобов дол“. И затова съм останал стар ергенин. Нямам семейство“, казва пострадалият при трудова злополука миньор Кирил Миладинов.
„Имаме дъщеря, която при първия припадък на съпруга ми, беше на около 10 годинки. Тя получи такъв уплах, че косата й започна да пада на кичури. Водих я по болници и нея докато детето се успокои, че баща й е добре и е стабилизиран и е до нас“, споделя Петя Тодорова, съпруга на миньор с трудова злополука.
Съпругата на миньора Васил Тодоров е потърсила помощ и от депутати. Преди месец народният представител от ГЕРБ Даниела Дариткова ѝ е отговорила в писмо, че събира експертен екип за проучването дали са възможни „допълнителни законови промени, с които да се гарантират вземания, произтичащи от трудови взаимоотношения”.
След запитване на bTV има ли напредък в проучванията, Дариткова отговори, че тепърва предстоят разговори с експерти, тъй като тя не е специалист по право.
А вдовицата Петрана Любенова години наред търси съдебния изпълнител по делото за злополуката на мъжа й, който след обявената несъстоятелност не може да направи нищо.
„Аз често се обаждам до тях. Много е внимателна тази секретарката. Казва ми, обадете се пак, сега няма развитие, обадете се, няма развитие. Дай Боже да успеем... Поне като отида на гроба му, да му кажем, че съм вземала парите... Той се бори много, но не успя“, казва Петрана.
-
България 1 мин.Двама миньори пострадаха при срутване на земна маса в рудник „Крушев дол“ край Мадан -
България 2 мин.Румен Овчаров с условна присъда за умишлена безстопанственост на "Мини Бобов дол" -
Тази сутрин 4 мин.Румен Овчаров за гражданския иск от 16 млн. лв.: Това е абсурдна и поръчкова присъда -
bTV Репортерите 9 мин.bTV Репортерите: Наследството на въглищата
-
България 1 мин.Двама миньори пострадаха при срутване на земна маса в рудник „Крушев дол“ край Мадан -
България 2 мин.Румен Овчаров с условна присъда за умишлена безстопанственост на "Мини Бобов дол" -
Тази сутрин 4 мин.Румен Овчаров за гражданския иск от 16 млн. лв.: Това е абсурдна и поръчкова присъда -
bTV Репортерите 9 мин.bTV Репортерите: Наследството на въглищата
