На поляната край видинското село Раброво, едва на километър от Сърбия, още от времето на траките, почитта към мъртвите е сякаш по неписан канон.
Само тук, край влашките села, опечалените семейства извиват хоро за мъртвите. Даряват храна и цветя за покой на онези, които през последната година са напуснали този свят. Други са там и за отдавна починалите си близки, които не могат да прежалят. И всеки път на втория ден на Великден.
А бавният танц, който за няколко мига събира "този" и "онзи" свят, се извива с наричане, за да достигнат молитвите до починалия близък човек.
Миговете на хорото са свещени за тъгуващите, но и изпитание.
Поколения наред търсят утехата от непосилната мъка по загубата на близък в мъртвото хоро. Традицията е жива и днес.
Подготовката за хорото започва от ранните зори на събота преди Великден – с подготовката на даровете на мъртвите. А те са като за живите – козунак и боядисани яйца.
От миналото та до днес мъртвото хоро не минава без тъпан. А както традицията, така и музиката се предава като наследство – от стари към млади.
От няколко години в оркестъра вече звучи и акордеон. На него свири 19-годишният Александър. И млади, и стари са готови и тази година да засвирят заедно.
А когато хорото се извие семейство и роднини, близки и далечни наричат за мъртвите за покой и опрощение.
Денят след Възкресение настъпва, а в Раброво се стичат с кошници и цветя, с мисли и молитви, за да възкресят спомена за починалите.
И ако времето плаче, а слънцето се скрие зад облаците, ритуалът отново ще се спази, дори и на закрито… и ще пребъде!
Гледайте целия филм във видеото!
