Фотографска изложба показва как е изглеждала преди 110 години една от най-емблематичните и красиви сгради в София – тази на Народния театър „Иван Вазов”. Снимките са подредени на открито, пред най-големия храм на Мелпомена у нас.

Представени са знакови моменти от изграждането и реконструкциите на Народния театър: архивни кадри от създаването на сградата; от реконструкцията през 1976 г.; от мащабната реставрацията 2004-2006 г., когато е обновена и позлатата на интериора; от последния ремонт през 2017 г.

През всичките сто и десет години театърът се е наричал Народен, не само защото сградата му е една от най-красивите постройки в културния център на София, но и защото е вместилище на съзидателния дух на всички българи, казва авторът на изложбата Божидар Марков.

„Когато се открива сградата на Народния театър на 3 януари 1907 г., министърът на културата проф. Иван Шишманов държи реч, в която се казва, че това е най-красивата сграда в България, която обаче ще стане театър тогава, когато творците в нея се превърнат в социални възпитатели. Оттогава до днес това е нашата мисия, нашата кауза, и аз съм благодарен на всеки, който е бил и е днес тук, в този театър”, каза на откриването на изложбата директорът Мариус Донкин.

Месингов патрон с послание за успех на бъдещите творци крият основите на сградата на Народния театър. Това разкрива писмо на драматурга Антония Каракостова, което също може да се види в експозицията.  

В писмото Каракостова си спомня как през 1973 г., по време на ремонта, актьорът Любомир Кабакчиев вижда оголените основи на театъра и остава смаян от факта, че не е положен основен камък. С лични средства той поръчва месингов патрон и дава на калиграф текст, който да се положи в основите на реконструираната сграда.  

Пожеланието към наследниците завършва с „никога повече да не видите оголени основите на театъра и свято да пазите традициите му”. На полагането на този основен камък присъстват и Христо Коджабашев, и Антония Каракостова. Коджабашев сам плаща на свещеник от църквата „Света София” да освети мястото на вграденото послание.