Испанската режисьорка Пепа Рамос: Пако Рабан е бил хубав и добър човек, със своите болки и страдания

„Той е бил един хубав, добър човек, със своите болки и страдания, които се е опитвал да не показва. Изгражда стена между себе си и останалите, но това се случва между 65 и 88-годишна възраст. Не бива да забравяме, че преди това е доста общителен човек...“

Пепа Рамос е испанска режисьорка, сценарист и журналист, чието любопитство я отвежда в света на един от най-големите дизайнери на нашето време – за да го (пре)открие и (пре)сподели с публиката. Заради усещането, че сънародниците ѝ все още не могат да приемат Пако Рабан за стопроцентов испанец, какъвто той самият винаги се е заявявал.

В документалния разказ няма жълти новини и скандални разкрития, няма дори следа от почти извънземната екстравагантност на личността, която познаваме от книгите му. И това е най-яркото доказаталество за уважението, с което Испания обгръща духа на своя гений.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Снимка: Даниел Димитров

Пепа Рамос, в разговор с Даниел Димитров – за неразказаните истории и дали испанците имат комплекс спрямо Пако Рабан, и защо близките му отказват да говорят за него приживе, за участието на Жан-Пол Готие и Джейн Фонда във филма, и що за човек е Пако Рабан отвъд гениалността и отчуждението.

Знаете ли, че Пако Рабан има връзка и с България. Идва у нас през 1996 г., отива на гроба на Петър Дънов, а на ревюто най-голямата българска попзвезда Лили Иванова излиза с негов тоалет?

- Съжалявам, до момента не бях чувала тази история, но големи звезди от киното и модата и носят негови тоалети. Пако Рабан е доста повлиян от учителя Петър Дънов и той наистина има такива вярвания...

От филма останах с впечатлението, че търсите основно връзката на Пако Рабан с Испания...

- Да, това ни водеше, защото испанците мислят, че Пако Рабан е французин, така че искахме да покажем връзката му с Испания. Той през целия си живот казва, че е испанец, не се отказва от испанското си гражданство. И все пак, в наши дни, повечето испанци знаят Пако Рабан като марка парфюми. Искахме с този филм да разкажем не само на испанците, но и на всички европейци, кой точно е Пако Рабан – да покажем неговата история като дете, което трябва да напусне родината си заради войната.

Както и много хора по света не знаят, че Дънов е българин...

- Да. Същото е...

Испанците имат ли някакъв комплекс от това, че светът приема Пако Рабан за французин, въпреки че, както и Вие отбелязахте, той, до края на живота си казва: „Аз съм испанец“?

- Не бих казала, че има някакъв комплекс, защото Испания и Франция са в много добри съседски отношения. В Испания френските неща са на особена почит и, ако кажеш, че нещо идва от Франция, обикновено означава, че е хубаво. Испанците си знаят, че Пако е испанско име, но го смятат за французин, който прави парфюми.

Снимка: Даниел Димитров

Всъщност, по време на диктатурата, не се се говори особено за Пако, заради режима. Но вярвам, че през цялото време той е бил с нас.

Има ли личен момент за Вас по темата Пако Рабан?

- Трябва да си призная, че аз лично нищо не знаех за модата, преди да започнем филма. Така че не оттам се впуснахме в историята. Знам, че модата е не просто голям бизнес, но и изкуство. Как започна всичко?... Имаме колега, който някак си се свързва с племенника на Пако Рабан и от него разбрахме, че не дава интервюта. Уединил се е в дома си в Северна Франция. Стана ми интересно защо е решил да постъпи така, защо се е изолирал, и оттам тръгна историята. След това, в хода на снимките разбрах, че Пако Рабан е наистина изумителен творец. Той е дизайнер, но има таланта да твори в много други изкуства. Можел е да стане и актьор, и художник...

Любопитството е задвижило проекта...

- Да, точно така (Смее се – бел. а.).

Имало ли е други опити в Испания да се направи подобен филм?

- Да, имаше опити от националната телевизия, но не се увенчаха с успех, защото не успяха да се свържат с Пако Рабан. На нас ни отне три години да осъществим първия си разговор с него. После около два или три месеца го уговаряхме, за да направим интервюто. Не мисля, че всеки екип би могъл да отдели толкова време...

Какво е първото, което си помисли, когато види Пако Рабан на живо?

- Аз така и не го видях на живо... Говорихме по телефона, като доста време звъняхме, докато се уговорим за този телефонен разговор. Бяхме се разбрали да се видим на живо... Ходихме три-четири пъти до неговото село, заедно с неговия племенник. Пако прие него, но не и нас... Каза, че в момента е в „храма на мрака“, и не иска никой да го снима.

Получи се същото, както с Бет Дейвис. Той беше прекъснал за 20 години връзката си със света. Не приемаше у дома дори най-добрия си приятел, виждаше се само с най-близки роднини и хората от неговата религиозна общност.

Лесно ли е да накараш другите да говорят за него?

- Най-близките му приятели предпочетоха да говорят за него едва след смъртта му, тъй като не искаха да го огорчат с нещо, което биха могли да кажат. Затова изчакаха до този момент. И всъщност, това беше най-трудното – личния елемент в историята.

Лесно ли навихте Жан-Пол Готие да говори и да се снима?

- Абсолютно не. С него не сме имали проблеми, той е доста забавен човек, много услужлив. По някакъв начин са доста сходни с Пако Рабан като дизайнери и използват един и същ образ на иконичната жена, която, освен жена, е също и боец, и воин, и правят тези дрехи, които са като броня.

Лично на мен, във филма ми липсваха звездите, за които е работил Пако Рабан...

- Така е, прав сте, липсват. Но причината е, че повечето от тях или са починали, или в момента са болни. Затова и не сме ги включили. Свързахме се с Джейн Фонда. Тя е и на първо място във финалните надписи. Писахме ѝ мейл, на който тя отговори: „Да, наистина, носила съм тоалет на Пако Рабан за един филм, но нямахме кой знае каква връзка. Не го познавах толкова добре. Опознах го чак след края на филма“.

Снимка: Даниел Димитров

Свързахме се и със звезди от Франция, но мисля, че те нямаха желание да се снимат, тъй като в миналото са били големи звезди, а сега вече са на възраст, и вероятно не искат да се показват по този начин. Като цяло, от известните личности, с които е работил, имахме контакт, освен с Джейн Фонда, с Франсоа Харди, с Джейн Биркин, но и двете междувременно починаха...

Има ли неща, заснети за филма, които никога няма да видят бял свят?

- Не. Няма такива кадри. Всичко, което заснехме, е във филма. Не сме имали никакви проблеми. Това е един бял, светъл, позитивен документален филм, но с много трудни завои и препятствия, той като Пако Рабан има договор със собствениците на марката.

Основното предизвикателство, когато се прави филм за дизайнери, е, че обикновено те си създават марка, която носи тяхното име. Така че, за да стигнем до самия Пако Рабан, първо трябваше да получим одобрението на неговата марка. И затова трябваше да подходим с много търпение и да ги оставим да проверят всичко – да са сигурни, че ние сме сериозни хора и няма да направим някакъв филм карикатура, защото във Франция Пако Рабан е легенда.

Ние избрахме да следваме тънката линия между личния и професионалния живот на Пако Рабан. Той яростно пази личния си живот далеч от медиите, не говори за своите любовни взаимоотношения и така нататък. Затова предпочетохме да подходим с нужното уважение. Доста хора след това ме питаха дали той е бил хомосексуален, с какви хора е имал връзка. Аз, разбира се, знам, и всеки, който гледа филма, може да си създаде представа за тези неща. Но щом самият Пако Рабан не е говорил за това, няма нужда ние да засягаме темата.

Снимка: Даниел Димитров

За нас водещото е неговият творчески процес и да покажем това творчество – на един специален артист. Иначе, ако, примерно, правехме филм за дизайнер, който открито говори за своите връзки, може би щяхме да го включим, но с нужното уважение. При Пако Рабан се водим от културата...

Преди да започна филма, не знаех нищо за Пако Рабан, но в процеса на сниманите открих доста неща. Например, че той е дете, белязано от войната. В продължение на 10 години, преживява две войни и това оставя своя отпечатък върху него. Всъщност, това води до факта, че е новатор в някои неща. Първият е, който включва музика по време на модните дефилета, което е забележително. В наши дни не можем да си представим модата без музика. Първият е и който включва в своите ревюта чернокожи модели, както и модели от африканските общности. Той никога не забравя уязвимите групи. Всъщност, когато разбрах това, се влюбих в Пако Рабан. Защото той е тръгнал от такава уязвима общност и никога не забравя корените си. Той променя висшата мода по невероятен начин и я разчупва...

Вярвал е и в прераждането. Вярвате ли, че Пако Рабан ще се прероди в друг гений?

- Напълно е възможно и нищо чудно, предвид, че той вярва в това... Знаем, че по собствените му думи в предишен живот е бил Тутанкамон, свети Павел или проститутка. Така че едва ли ще се прероди в някой гений. Може би иска да се прероди в някой по-обикновен човек. Освен това, през последните години от живота си той е доста успешен и вероятно, преди следващото прераждане, иска да опита нещо ново. Не знам... Опитвам се да си представя как той би разсъждавал. Аз лично не вярвам в прераждането.

Снимка: Даниел Димитров

Ако говорим за дизайнери, със сигурност, ще се появят нови големи имена. Не знам дали аз ще доживея да ги видя, но следващите поколения ще имат тази възможност. Аз от мода може и да не разбирам толкова, но мен тя ме интересува като творчески процес, като начин да говориш чрез изкуството и постоянно да се измислят нови неща, да се използват нови материали. От друга страна, не смятам, че винаги трябва да се открива топлата вода, за да се измисли нещо ново. Може да се преоткрие това, което вече съществува, и със сигурност ще има дизайнери в бъдещето, които да го направят.

Смятате ли се за по-голям експерт в модата, след като направихте този филм?

- (Смее се – бел. а.) Определено, повече разбирам вече от мода. Мога да говоря за марките на Пако Рабан, Ив Сен Лоран, Баленсиага, но като цяло не е моето нещо. Филмът беше един вид пътуване, в което натрупах доста познание. Със сигурност съм по-добър моден експерт за момента. Гледам на модата с различен поглед, въпреки че тя има много лица. Знаем, че има проблеми с топмоделите, с това как се произвеждат дрехите... След филма гледам на модата с по-малко предразсъдъци.

Що за човек е Пако Рабан, отвъд гениалността и отчуждението?

- Не твърдя, че съм го опознала напълно, но ми се ще да вярвам, че е бил един хубав, добър човек, със своите болки и страдания, които се е опитвал да не показва. Изгражда стена между себе си и останалите, но това се случва между 65 и 88-годишна възраст. Не бива да забравяме, че преди това е доста общителен човек. Също така, да не забравяме, че се връща в Испания, за да търси баща си, който е убит по време на гражданската война през 1938 година, но научава за това през 1998 г. Той е човек, който не забравя баща си и продължава да го търси. Предпочитал е да отиде да вечеря, например, при свои приятели, в някоя обикновена къща, а не на луксозно място, окъпано в блясък. Въпреки че е доста близо до света на лукса, остава земен.

Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?

- Сценарист. Въпреки че моята професия е режисьор, но най-голямо удоволствие ми доставя да разказвам истории.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича да разказва истории. Обичам хубавите истории и всъщност от 35 години снимам документални филми, но никога не съм харесвала определението кинотворец.

Снимка: Даниел Димитров

Предпочитам да ме наричат сценарист. Искам винаги да съм „заземена“ и да не се възгордявам прекалено. Иначе, когато разказвам някоя история, винаги искам да покажа нещо с нея. Например, с Пако Рабан – какво се случва с хората, които са белязани от войната, и да покажа на зрителите, че ако се озоват в същата ситуация – лице в лице с войната, може да не са толкова смели, колкото е бил той. Винаги се стремя да разкажа историята си на някого...

Още по темата вижте тук: