Година и 6 месеца след трагедията, при която 63 млади души загубиха живота си при пожар в нощен клуб в Кочани, македонският режисьор и носител на десетки международни отличия Милчо Манчевски събира разкази от първо лице за фаталната нощ в нов документален филм.
Лентата е размисъл за скръбта, оцеляването и силата на човешката връзка. Една от най-тежките трагедии в историята на Северна Македония провокира режисьора да разкаже за белязаните съдби – чрез лицата и емоцията на спасените.
„Ръцете ми бяха заклещени и върху мен имаше много хора... може би 5-6.“ „Навсякъде се виждаха само глави на хора и ръце, които молеха за помощ“, се чува в трейлъра на филма.
На 16 март 2025 г., около 2:35 ч. през нощта, искра от пиротехника възпламенява тавана на дискотека „Пулс“. Десетки млади хора се опитват да се спасят от пожара, а 63-ма от тях остават под отломките завинаги.
„Идеята беше да им дадем глас, за да запишем техните преживявания, емоции и мисли. Започнахме да снимаме само един месец след пожара. Докато записвах, докато снимах, докато работех с тях – техните индивидуални истории и общата история – започнаха да се очертават“, казва режисьорът Милчо Манчевски.
„Решихме да направим един много минималистичен, много спартански, много аскетичен филм, който нямаше да украсяваме с никакви визуални ефекти, архивни кадри или нещо излишно. Искахме хората, лицата им, очите им да ни погледнат в очите – нас, зрителите“, посочва той.
След всички събрани разкази заглавието идва като естествено продължение на историята.
„Дори и в най-голямата трагедия можеш да намериш надежда, защото срещаш хора, които са готови да се жертват, за да помогнат на някой друг. Ето защо филмът се нарича „Добри хора“. Видяхме много добри, невинни хора – деца, младежи на 18 и 20 години, които претърпяха огромни страдания, без да са виновни за нищо. За мен те са добри хора. И това е мотото на филма – когато добрите хора горят в ада“, казва Манчевски.
Роден и израснал в Северна Македония, Манчевски заминава за Съединените щати, за да продължи обучението си. Въпреки предразсъдъците на хората към малките градове като Кочани, той остава изненадан.
„Често имаме предразсъдъци към малките градове. Често си мислим, че хората там са тесногръди. А това, с което се сблъсках по време на заснемането на филма в разговорите с участниците във филма, бяха млади хора, които бяха готови да рискуват живота си, за да помогнат на някой друг. Млади хора, които се изразяват много ясно, много точно описват емоциите си, преживяванията си, но и по-голямата картина – откъде идва отговорността. И аз, честно казано, бях обнадежден“, разказва режисьорът.
Работата по филма дава ценни уроци, които вече знаем, но имаме нужда да ни бъдат напомняни често, казва Манчевски.
„Всички ние, всеки един човек, всяко едно лице е сложна личност и когато се сблъскаме с трудни обстоятелства, когато се изправим лице в лице със смъртта, реагираме по непредсказуеми начини. Така че сложността на хората е нещо, което ми се потвърди още веднъж. Търся я във всичките си филми. Търся я в сценариите, които пиша. И тук я открих и в реалния живот“, посочва той.
По време на създаването на „Добри хора“ има и момент, в който съдбите на героите се преплитат с тази на режисьора.
„Някоя описва как е държала най-добрата си приятелка от детската градина, държала я за ръка, опитвайки се да излезе от клуба. И тогава се случва паника и тя я изгубва, приятелката ѝ е мъртва. В един момент аз се включих – родителите на едно момиче, което беше загинало, говореха за по-малкото си дете и как се справят с това как да кажат на момчето, че сестра му е мъртва. И аз споделих собствения си опит от детството си, когато майка ми почина. И им разказах какво съм научил от този опит“, споделя Манчевски.
Създаването на разтърсващ филм, базиран на реалното трагично събитие, има и своите трудности.
„Емоционално беше трудно. Аз не снимам документални филми. Винаги снимам драматични филми. Сам пиша сценариите си. Освен това трябваше сам да финансирам филма и всички пари отиват директно за хората от Кочани. Трябваше да го финансирам сам, защото те не искаха правителството, държавата да се намесва. А също и защото бях в черния списък на филмовата мафия в Македония. Така че в това отношение беше малко трудно. Или както казват на македонски: „Секуоя, Планина, Свиетайно“, казва режисьорът.
Зрителите в София ще могат да гледат премиерата на филма тази вечер от 20 ч. в Дома на киното.
„Бих им казал да бъдат подготвени за силно емоционално преживяване, да бъдат подготвени да се сблъскат с участниците, жертвите и героите. Също така да не очакват никакви зрелищни визуални ефекти, а да бъдат подготвени за лицата на тези хора“, казва Манчевски.
На въпроса какво е да си добър човек днес, той отговаря: „Означава да обръщаш внимание на хората около теб, да си готов да помагаш, да се жертваш, да проявяваш милосърдие.“
Международният фестивал за документално кино Sofia Documental се завръща за седмо издание с тема, вдъхновена от киното като седмото изкуство: „Отваряй си очите на 7“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
