Минимална работна заплата от 660 евро, бюджетен дефицит над 4% и нов държавен дълг от близо 6,5 млрд. евро. Това са част от параметрите в представения фискален план за 2027 г., които предизвикаха критики от икономисти и синдикати.
Достатъчни ли са предвидените мерки и какви рискове крие следващата година за доходите на българите? Темата коментираха в студиото на „Тази сутрин“ по bTV икономистът и общински съветник в София Ваня Григорова и главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
Двамата се обединиха около необходимостта от по-ефективно управление на публичните средства, но изразиха различни позиции за размера на възнагражденията и състоянието на държавната администрация.
Ваня Григорова определи предвиденото увеличение на минималната работна заплата като недостатъчно.
„Увеличението, което се предвижда, е малко над 6%. Ако генерираната инфлация през 2026 г. е около 6%, смятаме ли, че това ще спомогне за повишаване на жизнения стандарт на работещите? Очевидно не“, заяви тя.
По думите ѝ минималната заплата трябва да достигне 690 евро, както настояват синдикатите. Според Григорова управляващите са можели да предложат поне 672 евро.
Тя подчерта, че документът, изпратен в Брюксел, представлява бюджетен план, а не окончателен проект на държавния бюджет.
На фона на недоволството от предвиденото увеличение синдикатите обявиха протест в центъра на София. Сред исканията им са по-висока минимална заплата и по-голям ръст на доходите в публичния сектор от заложените 5%.
„Твърде ниско е увеличението. А дали ще има промяна, зависи от натиск“, коментира Григорова.
Според Лъчезар Богданов правителството прави опит да намали бюджетния дефицит, но предприетите мерки не са достатъчни.
„Очевидно това е опит за намаляване на бюджетния дефицит, тоест посоката е правилна. Според мен стъпката е недостатъчна“, посочи той.
По неговите изчисления дефицитът през следващата година ще остане над 4% от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг ще нарасне с близо 6,5 млрд. евро.
Икономистът обърна внимание, че намаляването на дефицита зависи в значителна степен от предвидения еднократен данък върху свръхпечалбите.
„Това не е устойчива промяна в събирането на данъците. Еднократна стъпка“, подчерта Богданов.
Ваня Григорова също определи данъка върху свръхпечалбите като една от малкото по-смели мерки в плана. Тя посочи, че очакваните приходи от него са 800 млн. евро вместо първоначално коментирания 1 млрд. евро.
Двамата икономисти влязоха в спор за възможностите за оптимизация на държавната администрация.
Лъчезар Богданов настоя за структурни реформи, които да премахнат дублиращи се дейности и да ускорят дигитализацията на публичните услуги.
Според него съкращенията не трябва да се правят механично, а след анализ на реалната необходимост от служители.
„Ако замените безсмислени операции, които се правят с ръчен труд, с електронни услуги, тогава може да съкратите част от хората и да увеличите заплатите на тези, които наистина вършат ценна работа в публичния сектор, не с 5%, а с 25%“, заяви Богданов.
Ваня Григорова възрази срещу твърденията, че администрацията е прекалено голяма и служителите получават високи възнаграждения.
Тя даде пример с дирекция „Здравеопазване“ в Столичната община, която по думите ѝ в момента е останала без нито един юрист.
„Защо? Защото заплатата, която получаваше човекът, който последно напусна, чисто беше 1080 евро. Ето толкова са високи заплатите в администрацията“, посочи Григорова.
Тя предупреди, че съкращенията на еднакъв процент във всички ведомства могат да оставят ключови държавни структури без достатъчно служители.
Вижте още във видеото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
