Година след трагичния пожар в дискотека „Пулс“ в град Кочани раната за близките на жертвите остава отворена. Огненото бедствие от 16 март миналата година се превърна в най-голямата трагедия в историята на независима Северна Македония. Само на няколко километра от България животът на 63 млади хора беше прекъснат по особено жесток начин – изгорени, задушени или премазани в опит да се спасят от огъня и дима.
Днес, 12 месеца по-късно, в 25-хилядния град властва тишина. Тишината, която идва след края на риданията. Останките от дискотеката продължават да стърчат над Кочани като мрачен паметник на трагедията.
През изминалата година повече от 200 души, пострадали в пожара, може и да са излекували физическите си рани. Но за семействата на загиналите болката остава.
„Както и да ни казват, че ни съчувстват, никой не може да схване нашата болка“, казват близките на жертвите.
„Живеем между два свята“
Габриела и Александър Наунови живеят вече година със загубата на дъщеря си Надица. Момичето е трябвало тази пролет да завърши гимназия.
„Много е тежко… В някои моменти се чувстваш сякаш не принадлежиш вече тук. Нито си на онзи свят, нито си на този свят. От ден на ден – все по-трудно и по-трудно е. Не стихва“, казва майката Габриела.
В нощта на пожара родителите са убедени, че Надица е у дома. Разбират, че е излязла едва когато влизат в стаята ѝ и я намират празна. Камерата в дома им е запечатала момента, в който момичето си тръгва.
Бащата Александър пристига сред първите пред дискотеката.
„Като видяха, че ситуацията е извън контрол и ескалира, полицията се оттегли и позволи всички, които могат, да помагат и с личните си автомобили“, разказва той.
Малко по-късно влиза вътре.
„Веднага щом влязох в дискотеката между двете врати, моята дъщеря лежеше с корем надолу. Опитах да я вдигна, да видя дали има някаква реакция – нямаше“, спомня си Александър.
Габриела също намира дъщеря си.
„Взимам детето си на ръце и търся помощ от полицията. Това беше ужас – деца на всички страни… Никой не се завъртя да ми помогне“, казва тя.
С помощта на познат успява да качи Надица в автомобил и да я закара към болницата.
Там картината е още по-ужасяваща.
„Изтичах по стълбите и в коридорите беше… картината беше по-страшна от филм на ужасите. Хора лежаха мъртви на плочките. Тези, които бяха малко в съзнание, чакаха да им окажат помощ. Деца на инвалидни колички, с кожа свлечена надолу, викаха: „Помощ!“, разказва бащата.
В един момент съпругата му му казва:
„Животът на Надица е в Божиите ръце.“
Малко по-късно идва и най-тежката новина.
„Когато се качих горе, моята съпруга само каза: „Нямахме късмет, изгубихме нашата дъщеря.“
„Не вярвам и до днес“
Мария Петрушева губи 24-годишния си син Андрей. В нощта на пожара и двамата ѝ синове са в дискотеката – Андрей работи като сервитьор, а по-малкият Кристиян е там за рожден ден на приятел.
„Когато стигнах до болницата, беше хаос, блъсканица. При спешната помощ беше пълно с деца – кои изгорени, кои с пепел по тях до неузнаваемост“, разказва тя.
По-малкият ѝ син я посреща с думите:
„Мамо, не успяхме да спасим брат ми. Изгубихме го.“
Мария не може да повярва.
„И до днес реално не вярвам. Опитахме да му направим изкуствено дишане. Мислехме, че ще го върнем“, казва тя.
Димът от дробовете на Андрей остава в паметта им дълго след трагедията.
„Димът, който излизаше от него, го усещахме може би цял месец“, спомня си майката.
„Само тези, които са го преживели, разбират“
Йована Андонова губи брат си Ице, който също работел като сервитьор в дискотеката.
„Последният път когато се видяхме, не си го спомням“, казва тя.
В онази вечер минава случайно покрай заведението и вижда много хора.
„Попитах един познат какво е станало и ми казаха, че дискотеката е запалена. Обадих се на майка ми…“, разказва Йована.
Днес двете живеят сами.
„Държи се и се опитва да бъде добре заради мен“, казва момичето за майка си.
А дали хората разбират болката им?
„Само тези, които са го усетили със своята кожа“, отговаря тя.
Корупция и нарушения
Година след трагедията в Северна Македония се водят четири паралелни съдебни дела. Десетки са обвинените, а свидетелите са дали хиляди показания.
Разследващият журналист Васко Маглешов следи случая от първите часове.
„Истинската дума за това, защо се случи тази трагедия, е корупция“, казва той.
Според него няма нито един аспект от дейността на заведението, който да е бил законен.
„Няма нито един аспект от работата на тази дискотека, който да е бил според закона. Всичко, което е направено вътре, е било извън процедурите и извън закона“, обяснява Маглешов.
По думите на бащата на Надица, сградата дори не е била официално регистрирана като клуб.
„По документи не е било още клуб, а салон за килими и постелки“, казва Александър Наунов.
Разследването показва, че много от жертвите не са загинали от пламъците, а от токсичните газове.
„Била е използвана запалима гъба, която собственикът е залепил по целия обект за звукова изолация. Тя е отделяла специфичен газ, който много по-бързо довежда до задушаване“, казва Маглешов.
Мария Петрушева добавя още един ужасяващ факт.
„След това разбрахме, че децата не са загинали само от задушаване. Имало е цианидни частици и че децата са отровени с цианид. А в Македония до ден днешен няма противоотрова за цианид“, казва тя.
Заведение без разрешителни
Дискотека „Пулс“ е работила цели 13 години без необходимите разрешителни.
Заведението е имало само една врата за вход и изход, а в нощта на пожара вътре е имало близо 700 души при капацитет около 250.
Сградата е била изградена от леснозапалими материали, с фалшифицирани документи за наличие на паркинг и противопожарна система.
„Надеждата е за справедливост“
Процесът може да продължи години.
„Реално в нашия съд нямам доверие“, казва Мария Петрушева.
Според нея справедливост може да бъде потърсена едва на по-късен етап в международните съдилища.
„Единствено ако след това търсим справедливост в Страсбург, може и да я получим. Но вярвайте – до тогава дали и половината от родителите ще бъдат живи, дали ще дочакат тази справедливост?“
И въпреки болката родителите продължават да се надяват.
„Ние си говорим с нашите деца: „Сине, бъди спокоен. Поне получихме справедливост. Извоювахме нещо, така че в бъдеще други деца да не преживеят това, което вие преживяхте.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
