Дори едно обикновено действие в онлайн пространството оставя не само дигитална, но и екологична следа. Снимка от почивката, изпратено съобщение, харесан пост, коментар под публикация или поредното изгледано видео са ежедневни действия, но следите от тях може да останат с години като наш дигитален отпечатък.
„За голяма част от нас той някак си е невидим, а пък истината е, че за да извършваме всички тези дейности, на нас ни трябват ресурси, най-вече под формата на енергия, а това генерира изключително висок въглероден отпечатък“, казва Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в телекомуникационна компания.
По думите ѝ към момента между 1 и 2% от световната електроенергия се използват именно от такива центрове за данни.
„Ако продължи тенденцията ние все повече и все повече да използваме невидимото дигитално пространство, без да се замисляме, то, може би, този процент ще расте още повече“, посочва Колчева.
Намаляването на вредните ефекти може да се подсили с прости наглед действия, но сещаме ли се за тях?
„Какво споделят българите? Две трети от тях се сещат да почистват устройствата си от ненужни файлове, най-вече, за да работят те по-оптимално. 60% не забравят и за файловете в облака. Продължавайки нататък, имаме едни 56%, които се замислят преди да изпратят следващия имейл и по този начин минимизират ненужните такива, а 54% от населението не забравя да изключи зарядното от контакта, когато вече не зарежда нищо“, казва още Маргита Колчева.
Проблемът не свършва дотук. Всяка година милиони тонове електронни отпадъци се генерират от остарели телефони, компютри и друга техника.
У нас 35% от българите пазят старите си устройства, отчитат експертите, но и съветват: ремонтът вместо подмяната и рециклирането могат значително да намалят натиска върху природните ресурси.
„Грижата е изключително важна. Целта на всеки един от нас, когато говорим за каквото и да било устройство, би трябвало да бъде да удължим живота максимално. Да го почистваме, да се стремим да не го изпускаме, да го пазим малко по-добре, да проверяваме какво е нивото на батерията, ако се налага, да го поправяме превантивно, а вече, когато видим, че то не може да отговори на нашите нужди, да видим може ли някой друг да го използва, който има по-ниски нужди от нас в този момент“, коментира Колчева.
За да работи удобният ни и полезен изкуствен интелект, също са необходими мощни центрове за данни, в които хиляди сървъри извършват изчисления и използват не само енергия, но и допълнителни ресурси за охлаждане.
„В никакъв случай не казвам да не използваме изкуствения интелект, а по-скоро да се замисляме дали някой път едно обикновено търсене в търсачка няма да даде абсолютно същия резултат. Аз със сигурност не го питам за домашния кекс и си мисля, че добър подход е да питаме него за неща, които ще ни трябва много време да ги помислим, да съберем различни източници на информация“, казва.
Защото отвъд дигиталния свят стои съвсем реална планета, която плаща цената на всеки наш клик.
