Специалният проект на bTV „Седмица на бъдещето“ приключва в неделя. От 1 юни насам показахме вдъхновяващи истории с фокус върху малките действия и героите сред нас.
Тези, които променят средата и начина ни на живот към по-добро – за природата, здравето, образованието, технологиите. Такъв пример е една жена, която среща десетки препятствия, докато се придвижва в големия град.
Тя живее в същия свят като всички нас. Вижда същите улици, същите тротоари и същите спирки. За нея обаче те са нещо съвсем различно – всяко стъпало е бариера, всеки висок бордюр е задънена улица. Евгения Кусева ни потапя в света на хората с увреждания.
„Много ми се иска да мога да отида спокойно на работа, да изляза. А не когато имам уговорка с приятели, 3 часа да проучвам паркинга - мога ли да паркирам, има ли чакъл, има ли стъпала. Да гледам дали в заведението има стълби, колко е широка вратата“, сподели Евгения Кусева, която е съосновател на гражданска организация за достъпна среда.
Емил Петков е спортен инструктор и каскадьор. Той сяда в инвалидната количка на Евгения и се придвижва с нея в района на трамвайната спирка край площад „Журналист“ в София. Един физически здрав човек влиза за момент в кожата на онези, които не могат да ходят.
„Работя като професионален каскадьор. Този опит ще покаже, че хората в неравностойно положение наистина не могат да се придвижват в София“, коментира той.
„Започваме с паветата, които са страшно големи. Имат дупки между тях и придвижването с инвалидна количка е абсолютно невъзможно“, посочи Евгения.
При опита да премине през участъка Емил пада с количката назад. Случаен минувач се притичва на помощ.
„Няма как здравият човек да разбере аз какво имам предвид, когато казвам недостъпна среда. А именно този здрав човек прави законите. Той няма как да ги направи, без да се допита до нас“, смята Евгения.
При опит да пресече от друго място неравностите и стресът от коли и трамваи карат Емил да побърза. А бързината често предизвиква невнимание. Следва второ падане.
„Продължаваме със скосяванията. Няма едно, което да е направено като хората“, посочи Евгения.
Каскадьорът опитва да се качи по наклона към трамвайната спирка. Оказва се, че се изисква херкулесова сила в ръцете, за да задвижиш успешно колелата нагоре.
„Ти първо не можеш да стигнеш до спирката, от нито една страна. Второ, дори да стигнеш до спирката, нямаш никакъв шанс да се качиш в трамвая. Невъзможно е“, сподели Евгения.
„Имам физическа подготовка, но това, което изпитах в близките 15 минути, наистина беше страшно. Мисля, че пресичането беше най-трудно“, коментира Емил Петков.
Евгения е основател на гражданската организация BunBo за достъпна среда и равни възможности. В свое изследване тя установява близо 100 нарушения на правилата за достъпност при строителство в района на площад „Журналист“ – недобре подредени павета, плочки, стърчащи или хлътнали шахти, стръмни наклони.
„Това означава, че на всеки 15 метра има препятствие. Ако ние пренесем тези данни към цялата тротоарна мрежа на София, която е около 4000 квадратни метра, това означава, че ние имаме 430 хиляди нарушения на наредбата за достъпна среда. Това са 430 хиляди нарушения. Някой е давал разрешение това нещо да бъде построено, да бъде направено, да бъде изградено“, каза Евгения.
А правила има – още в наредби от 2017 и 2021 година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Както и в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в сила у нас от 2012 г. Защо въпреки това десетилетия наред хората с увреждания в България едва се придвижват по улиците? bTV се допита до заместник-кмета на София с ресор обществено строителство Никола Лютов.
„Едно от основните предизвикателства пред това да превръщаме средата в достъпна е една заповед на министъра на културата през 2016 година - по това време Вежди Рашидов. Според нея в цялата централна градска част на София определени елементи се превръщат в недвижима културна ценност. Такъв елемент са гранитните бордюри на всички тротоари, които реконструираме в центъра“, посочи Лютов.
По думите му според тази заповед той не може да си позволи да го приведе във вид, в който тези наредби изискат. „Не мога да го скося, не мога да го направя достъпен, защото тази заповед предвижда възстановяване на инфраструктурата в същия вид, в същите размери“.
Как е възможно опазването на културното наследство да блокира осигуряването на достъпна среда за хора с увреждания? Това се пита и Евгения. По думите ѝ в повечето европейски държави има прекрасни културни паметници, без от това да страда достъпността за хора с увреждания.
„Европа е много по-добре уредена. Абсолютно навсякъде. В Турция е по-добре, в Русия е по-добре, в Саудитска Арабия е по-добре, в САЩ е по-добре, в Дубай е по-добре. В Гърция е по-добре“, каза Евгения Кусева.
„Правили сме преди постъпление да коментираме обхвата на тази заповед. За съжаление, не с добър успех. С нетърпение очакваме доокомплектоването на екипите на новите ръководства, да търсим възможност за изменение на заповедта“, обясни Лютов.
Други препятствия са подлезите. Един от тях е разположен в триъгълника на властта между Народното събрание и Министерския съвет. Показва го Венцислав Йорданов, който също е с двигателно увреждане.
„Аз нямам право да минавам по принцип отгоре. Тук може да ме бутне първата кола. В този случай шофьорът, ако е културен, спира. Но другият, ако е на някоя и друга ракия, няма да спре“, коментира Венцислав, докато пресича на жълтите павета.
След като и този път оцелява, той опитва да ползва градския асансьор към подлеза до президентството.
„Той не работи. Значи единственият начин в момента е да изляза и да се правя на лека кола – да си карам между колите“, обясни Венцислав.
Според заместник-кмета Лютов до момента всеки подлез се е бил стопанисван от кметството според района. Липсата на единно управление е оставила подлезите без контрол и повечето от тях са недостъпни за хора като Евгения и Венцислав.
„Аз предложих на кмета Терзиев, и той възприе, от 1 февруари създаването на отдел „Транспортни съоръжения“. Всички тези съоръжения да бъдат обходени, да бъдат каталогизирани, да ги знаем къде са, чия собственост са, в какво състояние са“, каза Никола Лютов.
Това според Лютов е стъпка към решаване на проблема. Той добави, че през последните 3 години в града са ремонтирани и изградени над 500 000 кв. м тротоари.
По думите му, ако строител, който има договор с общината, наруши правилата, той ще бъде глобен.
От Столичната община дават за пример ремонта на ул. „Опълченска“, за който предстои глоба от близо 1 млн. евро. Глоба от около 2-3 милиона е предвидена и за новата канализация в кв. „Драгалевци“. Това са общи санкции за забавяне и некачествено строителство, но те включвали и неспазване на изискванията за достъпност.
Евгения обаче е скептична, че средата в града ще се промени, без тя и сподвижниците ѝ активно да участват в тази кауза.
„Работейки, аз плащам данъци. С тях, реално погледнато, аз в момента плащам създаването на недостъпната среда за мен. Което е безумие. Аз не желая шефът ми да се съобразява с това, че аз не мога да стигна до работа. И да ми дава само хоум офис. Аз искам да бъда оценявана по критериите, по които са всички останали. Моите компетенции, моите умения. А не по това дали мога да стигна до работа“, обясни Евгения Кусева.
„Бихме се радвали, ако някоя адвокатска кантора има желание да се свърже с нас и да работи за тази кауза, т.е. да се направи анализ на цялата нормативна уредба и да се види къде са вратичките, където се чупи веригата“, добави тя.
А дотогава хората с увреждания като Евгения ще продължават да се борят с препятствията.
