През деня е на работа, а вечер започва втората ѝ смяна – пред камерата. Готви, яде, снима, монтира и често спи по няколко часа, за да успее с всичко. Постепенно обаче усилията започват да дават резултат и каналът ѝ носи достатъчно приходи, за да напусне постоянната си работа. Историята на младата корейка показва как mukbang – форматът, в който хора се хранят пред камера – се превърна от интернет любопитство в доходоносна индустрия с милиони зрители по света.
Mukbang възниква в Южна Корея. Във формата хора се снимат или излъчват на живо, докато се хранят пред камера и общуват със зрителите. Наименованието идва от съчетание на корейските думи за „хранене“ и „излъчване“.
Форматът набира популярност през 2010-те години, първоначално в Южна Корея, а по-късно и в платформи като YouTube и TikTok. Видеата варират от обикновено хранене и разговор с аудиторията до ASMR съдържание, при което акцентът пада върху звуците от дъвчене, хрупане и приготвяне на храната.
Част от популярността на mukbang се обяснява с усещането за компания, което създава у зрителите, особено при хора, които се хранят сами. С времето обаче форматът се развива и в по-крайна посока, като някои създатели на съдържание консумират огромни количества храна или участват в хранителни предизвикателства.
Именно тези разновидности предизвикват и критики, свързани с популяризирането на преяждането и нездравословни хранителни навици. В същото време mukbang остава един от най-разпознаваемите формати в онлайн културата и има милиони последователи по света.
Феноменът се превръща и в повод за документален филм, който проследява няколко истории по света, в кои успешни инфлуенсъри споделят опита си.
CNA Insider “Mukbang: How Binge Eating Became Big Money”, част от поредицата Undercover Asia разглежда mukbang не просто като интернет мода, а като цяла индустрия – през историите на хора в Южна Корея и Индия и през противоположната реакция на Китай. CNA представя феномена като нещо, което в Корея е културно утвърдено, в Индия се превръща в начин за икономическа независимост на жени, а в Китай стига до забрана.
С времето обаче форматът се променя. Обикновената вечеря пред камера постепенно отстъпва място на все по-големи порции, необичайни комбинации, изключително люта храна и хранителни предизвикателства.
Според данните, представени във филма, в интернет вече има милиони mukbang видеа, създадени от около 247 000 автори, а аудиторията се измерва в стотици милиони зрители.
Видеата се разпространяват далеч извън Южна Корея и намират публика в YouTube, TikTok и други социални платформи.
Документалният филм поставя началото на явлението именно в Южна Корея. Една важна част от обяснението е промяната в начина на живот. Все повече корейци живеят сами и традиционното хранене около обща маса постепенно се заменя от самотно хранене пред екран. Към 2021 г. 33,5% от домакинствата в Южна Корея са били съставени само от един човек, спрямо 27,9% през 2016 г. Изследванията свързват именно тази индивидуализация и самотата с възхода на mukbang – човек може физически да е сам в апартамента си, но да има чувството, че вечеря с някого.
Напуска работа, за да яде
Една от най-силните човешки линии във филма е историята на младата корейка, която постепенно превръща mukbang от странично занимание в основната си работа.
В началото обаче никак не е било лесно за нея. След края на основния ѝ работен ден тя започва нов – трябва да подготви храната, да организира снимките, да заснеме видеото и след това да го обработи.
Това означава дни, изпълнени почти изцяло с работа, и много малко време за сън.
„Имаше период, в който почти не спях. Прибирах се от работа и вместо да си почина, започвах да снимам. После монтирах, подготвях следващото видео и на сутринта отново отивах на работа“, разказва младата корейка за времето, когато се опитва едновременно да запази постоянната си работа и да развива канала си.
Месеци наред ежедневието ѝ минава между двете занимания, докато аудиторията постепенно расте. В един момент приходите от mukbang вече са достатъчни, за да направи решителната крачка – да напусне работата си и да се посвети изцяло на канала.
Това, което започва като страничен проект след края на работния ден, се превръща в професия.
"Печеля от нещо, което така или иначе правя всеки ден"
И докато за едната жена това е начин да има свой бизнес и да не е на стандартна работа, в Индия за една майка и съпруга камерата е по-скоро врата към финансова независимост.
„Преди нямах собствен доход. Сега печеля от нещо, което така или иначе правя всеки ден – готвя за семейството си“, разказва жената във филма,
За нея mukbang не е просто снимане на храна. Камерата се превръща във възможност да има собствени приходи и да допринася финансово за семейството си, без да напуска дома. Това, което доскоро е било част от ежедневния и неплатен труд, започва да достига до хиляди зрители и да носи реални пари.
Тя успява да построи къща за 2 години. Признава обаче, че става все по-трудно да задържи интереса на зрителите си. Затова и порциите, които изяжда стават все по-големи, а това впоследствие се отразява и на здравето ѝ.
Филмът показва и социалната страна на феномена. За жена с ограничени възможности да работи извън дома онлайн каналът означава, че може да печели, без непременно да напуска традиционните си семейни задължения.
Първите приходи може да изглеждат малки в сравнение с големите корейски звезди, но в нейния контекст значението им е много по-голямо: тя вече разполага с пари, които е изкарала сама.
Но защо милиони хора гледат как някой друг яде?
Отговорът не е само в храната. Една от причините mukbang да се появи именно в Южна Корея е промяната в начина на живот и увеличаването на хората, които живеят сами.
В страна, в която храненето традиционно е социално преживяване, екранът започва да замества човека от другата страна на масата.
Зрителят вечеря сам у дома, но пред него някой друг също се храни, говори и реагира на коментарите му.
Така mukbang започва да изпълнява една много проста човешка потребност – усещането за компания, заключват авторите на филма.
При излъчванията на живо връзката е още по-силна. Хората пишат съобщения, задават въпроси, а създателят на съдържанието им отговаря между отделните хапки.
Самотното хранене постепенно се превръща във виртуална обща вечеря.
Звукът също е част от преживяването
Друг ключов елемент на много mukbang видеа е ASMR.
Микрофоните улавят отблизо хрускането на пържено пиле, сърбането на нудъли, отварянето на опаковки или потапянето на храната в сосове. За част от публиката именно тези звуци са основната причина да гледа.
При други привлекателното е възможността да наблюдават човек, който изяжда количество храна, което самите те никога не биха консумирали. Така храненето постепенно се превръща в зрелище.
Колкото повече храна, толкова повече гледания?
С популярността идва и състезанието за внимание. В интернет хиляди създатели се борят за едни и същи зрители. Това създава натиск всяко следващо видео да бъде по-интересно от предишното.
По-голяма порция. По-люта храна. По-необичайно предизвикателство.
Границата между обикновено хранене пред камера и демонстративно преяждане постепенно започва да се размива.
И точно тук се появява противоречието около mukbang – това, което носи повече гледания и приходи, може да постави под въпрос и здравословните последствия от подобен начин на създаване на съдържание.
Изследвания върху явлението също отбелязват, че характерна черта на част от съвременните mukbang видеа са необичайно големите количества храна.
На пръв поглед mukbang е странно проста формула – храна, камера и човек пред нея.
Зад милионите гледания обаче стои нещо много по-голямо. Историята на корейката показва колко много труд може да се крие зад няколко минути готово съдържание. Историите от Индия показват как интернет може да даде икономическа възможност на хора, които иначе трудно биха получили такава.
А милионите зрители са и знак за нещо друго – че за време, в което хората могат да бъдат свързани с целия свят и едновременно с това да вечерят сами, понякога е достатъчен един екран, за да има някой от другата страна на масата.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
