Войната в Украйна продължава вече пета година само на няколкостотин километра от нас. Между военните статистики – едни престъпления остават на заден фон.

За сексуалните посегателства и белезите, които остават, разказва украинската документалистка Алиса Коваленко. С нея се срещнаха Николай Кръстев и операторът Борис Пинтев.

Украинската режисьорка Алиса Коваленко освен творец е посветила живота си и на борбата срещу кремълската агресия срещу Украйна, която започна още през 2014 година. Била е военна, но и пленник.

В нейния документален филм „Следи“ са събрани разказите на украински жени, станали обект на сексуално насилие и военни престъпления.

„Филмът „Следи“ е история за украинските жени, които са преживели сексуално насилие в резултат на руската агресия в Украйна, започнала през 2014 г. Това е и история за военните престъпления, защото сексуалното насилие, свързано с конфликта, представлява военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Тези жени не само разказват историите си, но се борят за справедливост. Затова филмът не е само за травмата и не е само за престъплението – той е за общата борба за справедливост“, казва Алиса Коваленко, украинска режисьорка документалистка.

Алиса Коваленко разказва как човек се възстановява, след като е станал обект на сексуално насилие.

„Във филма виждаме траекторията, по която човек преминава, след като е преживял тежка травма, и пътя на възстановяването му. Как се възстановява в общността, когато получава сестринска подкрепа от други жени, които също са пострадали. Как постепенно се възстановява, намира сили да продължи да живее, сили да се изправи и да се бори за справедливост заедно с други жени“, посочва тя.

Тя споделя, че нейният филм е посветен на търсенето на справедливост, защото тези, които са извършили срещу тях тези престъпления, са или в окупираните райони на Украйна, или са в Русия.

„Справедливостта не се изчерпва с наказанието на извършителите. В класическата формула – финалната стъпка на справедливостта е наказанието. Но справедливостта има много лица и много стъпки. Самият филм за нас също е форма на възстановяване на справедливостта. Защото първата стъпка по пътя към справедливостта е гласът, свидетелството. Когато жените говорят за преживяното, не мълчат и дават официални свидетелски показания, а тези свидетелства се превръщат в основа и фундамент за възстановяването на справедливостта – това също е изключително важно“, казва Коваленко.

„Филмът говори и за признаването на тези престъпления. За нас е много важно международната общност да признае тези престъпления, че Русия систематично използва сексуалното насилие като оръжие на войната в Украйна. Постигнахме и много важно решение на ООН – Русия да бъде включена в т.нар. „списък на срама“ на ООН“, допълва тя.

Алиса Коваленко споделя, че преди две години са написали писмо до генералния секретар на ООН Антониу Гутериш с молба Русия да бъде включена в този списък на срама заради тези престъпления.

Затова тя и нейните героини се опитват да използват киното като инструмент в борбата за справедливост. Коваленко обяснява и нуждата от съпричастност спрямо жертвите на тези престъпления.

„Всичко зависи от средата, от подкрепата. Аз не съм само режисьор на този филм, но представлявам и общността на пострадалите от сексуално насилие и изтезания. Много е важно човекът, преживял подобно насилие, да може да получи такава сестринска подкрепа в общността. Тогава болката може да премине в процес на посттравматичен растеж, за който вече споменах. Много важна е емпатията на близките хора, на средата, в която се намира пострадалият“, казва тя.

„В продължение на две години пътувахме до деокупираните територии и разговаряхме с общностите, за да обясним на хората в селата, които са били под окупация и където има много пострадали жени, какво представлява сексуалното насилие, свързано с конфликта. Показваме колко силно стигматизиран и тежък е този вид престъпление и колко е трудно човек да говори за него“, споделя Коваленко.

Според Алиса Коваленко ситуацията е много тежка заради засилените обстрели и приближаващия се зимен период в Украйна, който ще е много тежък заради руските атаки.

„Обстрелите са абсолютно произволни. Това не са само обекти от критичната инфраструктура. Те са насочени към фабрики за сладолед, училища, супермаркети, малки магазини. Няма никаква логика в тези обстрели. Това е терор срещу мирното население. Това не е само разрушаване на нашите градове, но оказва огромно влияние и върху психиката на хората. Мисля, че Путин именно на това разчита – да доведе хората до отчаяние“, казва тя.

„Тук въпросът не е само доколко сме готови, дали имаме укрития, или доколко ще успеем да защитим енергийната си инфраструктура. Трябва да издържим тази тежка зима“, посочва Коваленко.

Украинската режисьорка е убедена, че в крайна сметка страната ѝ ще успее да преодолее руските вражески действия.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google